Вчера се присетих за онзи брадат виц: „Как е правилно да се каже – Ирак или Иран?” Само дето от тази пролет го разказвам по друг начин.
Та, напролет малката беше на нещо като открит урок на една от известните столични езикови школи. Решават децата различни задачки на листчета, а един много снажен и много симпатичен американец седи отстрани и се усмихва благо. После проверява листчетата заедно с децата и много искрено им се радва и много усмихнато ги поправя, ако се налага.
В една от задачите децата трябва да напишат имената на н-броя държави, за да получат от началните им букви името на някакъв спорт. Не помня кой, но явно съдържа в себе си „Л”. Моето дете написало на съответното място „Литва”. Минава през проверка, човека я хвали и я хвали много стриктно и много педагогично, стигат до „Литва” и той казва: „А, прекрасно, само че на английски ние казваме „Латвия”!”
Друго няма – търпение също нямам! Съвсем скоро започва любимото ми време – варненското време от годината! Ей тези симпатяги са ми в главата още от събуждане.
Спонтанност и креативност 