Ако искаш…

„Ако искаш да обичаш не трябва да се страхуваш, ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.“

Петър Дънов

Люлея се в една люлка.

В последните дни доста се чудих как на някои хора не им писна да ме разочароват. И как аз сама създавам ситуации в които давам възможност да го направят. И как не смятам да престана.

И си мислех за силата и слабостта. И за честността, и за манипулацията. И за това как не ми се вдига пушилка. И за това колко неприятно мъдра съм станала. Колегите ме наричат „Малкият Буда“. Обещах им някой ден да порасна.

И си мислех, че отдръпването ми е временно, но не бързам да се върна. Не бързам да се „хвърля във водата“, да „яхна коня“ и прочие характерни визуализации. За първи път ме очарова рутината… в работата, в живота…

И се чудя – остарявам ли или просто си почивам?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s