Килим от гълъби

Момент от деня. Момент от понеделника. Край на работния ден. Паркчето пред „Седмочисленици“. Прибирам се – негласно споразумение със себе си просто да се радвам на лятото и да не мисля за нищо конкретно. Слушалки в ушите, уморени очи. Изведнъж ято гълъби прелетяха край мен отдясно, други отляво, други от дявол знае къде.

Внезапно реших, че съм в момент от „Птиците“. Почувствах се нападната. После си дадох сметка, че птиците кротко накацаха пред един човек наблизо. Среден ръст, слаб, около петдесетте, опърпани дрехи, отпуснати рамене, попрегърбен. Човекът седеше в килим от гълъби. Спря  за малко, загледа ги, загледа ги с гордост, загледа ги като малки послушни деца. Те започнаха да издават нетърпеливи звуци. До него имаше две найлонови торби. Отвори едната и разпръсна щедро количество накъсани залъци хляб…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s