Цялото време на света… плюс още два часа

От известно време си давам сметка, че нямам цялото време на света. Времето и в денонощието, и в живота човешки е крайно, уви. И това не е лесна мъдрост,  и е мъдрост, която придобих с годините. Нямам цялото време, не говорим за два часа отгоре. Научих се да си ги набавям като ставам по-рано. И се научих да не съм недоволна. „Тук и сега“ винаги може да бъде прочетено по два начина.  В името на здравия разум, гледам а си давам сметка за негативния прочит, но да забелязвам и преживявам само позитивния. Край на тази разсеяна импресия написана на тераса с изглед към морето!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s