Реших отпуската ми тази година да е на малки порции. В момента „похапвам“ първата. В Хасково. В дома, в който съм пораснала. Много обичам града и това жилище… камината, ваната. Но е различно. Два дни се бъхта и бъхта да го съживя, но уюта е изчезнал. Истината е, че нямам много време да се погрижа за него – отпускарствам, плажувам и водя децата на разходка из града. Но, въпреки децата и шума, жилището си остава празно. А града е чужд и различен. Хубав, спокоен, все по-спретнат… но далечен. Обаче, друг път ще разсъждвам и анализирам, сега отивам да посрещна още гости, а после да се метна в басейна. А, освен това установих, че да порабтваш край басейна не е толкова готино, колкото съм си го представяла. Да се чуди човек…
Спонтанност и креативност 