И пак…

И пак нещо любимо в няколко любими изпълнения. Без причина или поради много причини, съвсем като животът в последно време, без причина или поради много причини е хубав. Не е съвършен, не е без проблеми, но е хубав, дяволски хубав.

Чудех се, мислех си, дали тази заветна зрялост не настъпва в момента, в който просто приемеш нещата такива, каквито са. И дали това заветно щастие на настъпва в моментите, в които просто си позволиш да го изпиташ. И животът просто е… И никога напълно не се разделяш с миналото, и раните никога не заздравяват напълно, и бъдещето никога не идва… но животът просто е и това е опияняващо хубаво.

Баща ми казваше, че най-съдържателната епитафия е просто „беше“. Толкова много неща бяха. Наистина не мога да повярвам, че вече се обръщам без гняв назад. Дори без болка. Дори с усмивка. Който знае, знае каква годишнина има другата седмица, който е наблизо знае на какво приличам на този ден… година след година… вече шест поредни.Истината е, че не мога да обещая, че и тази година няма да изпусна контрола над себе си. Това, в което съм сигурна е, че и тази година ще го възстановя.

А, днес, днес организирах бой с водни пистолети и бомби за Дени и приятели. Кофите с вода, които примъкнах зад блока ме умориха, но децата бяха щастливи. Много мокри и много щастливи. Аз също! Сега мисля да почета, да се порадвам на лятното безсъние и да помечтая, най-хубавото още предстои!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s