Спонтанност и креативност в психодраматичен контекст

Това е тезисът ми по повод завършване на асистентско ниво в Психодрама център “Орфеус”. Надявам се да мога да развия този текст! В момента той представлява по-скоро сбор от позовавания на авторитети изказали се по темата. Признавам си, че не  го харесвам особено, въпреки това смятам, че може да свърши работа на някого, затова и го публикувам. Мечтата е да продължа да работя по отношение на изследване на връзките и зависимостите между спонтанност и креативност. Мечтая и да мога да направя по-същностно и дълбоко изследване на факторите стимулиращи  и поддържащи креативността. 

 

Основателят на метода, Морено е първият,  к ойто разглежда човекът като „спонтанно действащо, креативно и социално същество”. Според патосът заложен още в зората на метода, в центъра на психодрамата стои спонтанната игра. Морено е първият, който поставя тезата, че спонтанното изиграване има по-голям терапевтичен смисъл от говоренето. Нещо повече, за Морено, спонтанноста и креативността са своеобразно мерило за психичното здраве на човека. Той разработва и няколко инструмента за психометрични изследвания, за да се опита да измери тази „енергия“ или „предразположение  към действие“.  В този тезис ще бъдат разгледани някои основни компоненти на спонтанността и креативността в психодраматичен контекст. По-специално внимание ще бъде обърнато на стимулирането спонтанността в психодраматичното загряване и психодраматичното действие. Ще бъде разгледана ролята на спонтанността и креативността по отношение на терапевтичните фактори катарзис и инсайт. Ще бъде обърнато внимание на креативността в дублирането и споделянето, като елементи от груповия процес в психодрамата. Целта на тезиса е да изследва, до колкото е възможно спонтанността и креативността и мястото им в психодрамата. За съжаление, по-дълбоката им взаимна връзка и факторите, които ги пораждат и стимулират, както и поддържането и устойчивостта им, ще бъдат тема за изследване на друг тезис.

Спонтанност и креативност в загряването

Адам Блатнер казва, че: „Най-важният резултат от загряването е установяването на контекст, който подхранва СПОНТАННОСТТА. Необходимите условия за спонтанно поведение са:  чувство на доверие  и сигурност;  норми, които допускат въвеждане на ирационални и интуитивни измерения; чувство за пробно разстояние, което е един от елементите на игривостта (желание за игра). чувство за поемане на риск, търсейки и изследвайки непознатото.” Говорейки за загряването, той посочва, че процесът започва от водещия. Той е първият, който загрява за работа. Нивото на неговото загряване е условие за протичането на загряването в групата. Едно добро загряване способства за подобряването на груповата кохезия и последвалото извличане на протагонист. Моят опит в група потвърждава това твърдение, когато знам, че ще водя пулс и загряване полагам съзнателно усилие да бъда максимално рано в залата. С времето открих важността на загряването на пространството и настройването на „психодраматична вълна”.

Дейвид Кипър също говори за необходимостта водещия да е загрял, тоест да е повишил нивото си на спонтанност и способността си на въвличане. Кипър казва: „Водещият на клинични ролеви игри също трябва да бъде готов за емоционално въвличане. Както и при всеки друг човек, при водещия готовността към поемането на ролята на терапевт може да се променя от сеанс на сеанс. Понякога човек не се чувства достатъчно загрят да води сеанс. И на опитния водещ тази ситуация е добре известна и по принцип той може да се загрее заедно (едновременно) с протагониста.”

Дейвид Кипър доразвива темата за спонтанността и загряването по следния начин: „Според теорията на спонтанността на детското развитие на Морено, загряването се включва с помощта на физически и душевни “СТАРТЕРИ”. Към физическите стартери се отнася дишането, ритмичните движения – ходене, бягане и пеенето. Те възникват първи и се стремят да бъдат водещи в началния жизнен период на детето, даже и преди неговото раждане. В зависимост от това как расте детето, душевните стартери (които понякога са наричани вътреличностни) стават все по-употребявани. Но физическите стартери никога не губят своето значение, остават задействани през целия живот на човека. При наличие на душевни стартери физическите започват да играят роля на спасителен пояс.” Той обръща специално внимание на двигателните упражнения (ходене в кръг, танцуване, местене на столове, протягане на ръце и крака) и ролята им на стартери на загряването. Макар на пръв поглед да не са свързани пряко с терапевтичния процес те имат важна подготвителна функция.

Моят опит като директор на загрявания потвърждава това наблюдение. Двигателните загрявания подобряват груповата кохезия, вдигат енергията на групата и играят важна подготвителна функция в последвалото същинско загряване.

По време на семинара в София Марша Карп каза: „Директорът просто трябва да е най-спонтанният в групата.” Даде примери, свързани, с това, че директорът не трябва да се страхува от грешка и да има смелостта да рискува. Даде нагледен пример, когато без предисловия се обърна към една колега от залата: „Снощи не можах да спя, цяла нощ мислих за теб и мъжа ти!” Неочакваното внимание видимо притесни колегата. Тя така и не стана протагонист по време на обучителния семинар (вероятно защото имаше по-загрели кандидати), но за мен беше прекрасен пример за директорска спонтанност и креативност.

Келерман от своя страна казва: „В началото на психодраматичната сесия участниците се стимулират чрез използването на т.нар. загряващи техники – релаксация, емоционално приповдигаща музика, упражнения за въображение и импровизирани ролеви игри. Тези техники, сугестивни сами по себе си, провокират едно по-будно състояние на съзнанието и правят хората по-податливи на външно влияние и отворени към промяна. Силни думи могат да бъдат казани пред отворените врати и скритите равнища на душата, а физическото докосване препраща фини и силни сублимирани послания.”

Спонтанност и креативност във фазата на действието

Във фазата на действието фокусът се измества към справянето със съпротивитие.  Спонтанността и креативността придобиват друг вид и значение. Адам Блатнер казва: „Едно от основните предизвикателства на психотерапията или психодрамата е да помогне на протагониста да намери начин да изследва тези вътрешни чувства, които са заплаха за неговото усещане за собствено съвършенство или самочувствие. Той може да изследва широка гама от съпротиви за избягване на тези неприятни преживявания. Аз открих, че ако директорът работи със съпротивите, често може да се намери начин за постепенно изследване на по-дълбоки конфликти.

Морено е определил това по следния начин: “Ние не събаряме стените на протагониста; по-скоро ние пробваме някоя от дръжките на многото врати и гледаме коя ще се отвори”. Често посоченият от протагониста проблем, не е същностният проблем. Директорът трябва внимателно да следи ключовете подадени от протагониста, за да достигне до “психологическа истина”. Предлагането на различни варианти на сцени и алтернативно поведение е дело както на протагониста, така и на директора.

Дейвид Кипър казва: „Определянето на съдържанието на сцените зависи от разновидностите ключове, които определя терапевтът, наблюдавайки ролевата игра на протагониста. Ключът, това е индикатор, сфера на съществуване на действителни и потенциални огнища на трудности, свързани с основните оплаквания. Има няколко вида ключове, използвани от терапевта във всеки терапевтичен процес, включително и в терапията с клинически ролеви игри. Основните видове са вербални и невербални ключове.”

Илейн Голдман развива темата за ключовете на символна основа, тя казва: „Важна част от нашата работа е постоянното внимание към символите, давани скрито или открито от протагониста. За хората е присъщо да създават символи. Ние, човешките същества говорим и мислим в символи в ежедневния си живот повече, отколкото осъзнаваме. “…човешкият мозък непрекъснато продължава процеса на символична трансформация … като основна човешка потребност.”  Много от нас в нашето модерно общество загубихме своята спонтанност. “Загубихме нашите жизнени символи и нашите действия нямат вече ритуална стойност; това е най-гибелното препятствие за свободното функциониране на човешкия ум.” Затова ние усещаме, че ако накараме протагониста да осъзнае своите символи, това помага за възстановяване на тази изгубена спонтанност, за “свободното функциониране” на ума, което е съществено за живота.

Учили сме се и учим нашите студентите да чуват символите и внимателно да ги запомнят. Всеки терапевт трябва да има избирателно чуване, за да събира важни ключове.” Според мен това „чуване” в голяма степен зависи, освен от опита на директора и от неговата спонтанност и креативност.

Спонтанност и креативност при постигането на катарзис и инсайт

Постигането на катарзис и инсайт е важен елемент от действието и терапевтичните усилия. Спонтанността и креативността имат своята роля и при постигането на тези важни терапевтични фактори. Питер Феликс Келерман казва: „Независимо кога се случва – по време на загряването, действието или шеаринга – често се счита като “връх” или кулминация на сесията и след това се разглежда като единствено, най-значимо събитие в тази психодрама. Според Джин (1973) “цялостният арсенал на драматичното въоръжение е насочен към достигане и максимализация на катарзисния момент”. Полански и Харкинс (1969) са били толкова впечатлени от позитивното използване на психодрамата за афективно освобождаване, че те “започнали да мислят за психодрамата като за вероятно специално предназначена за лечение на афективно задържане”. Що се отнася до инсайта Келерман казва: „За да бъде терапията успешна, процесът на търсене трябва да бъде по-скоро емоционален, отколкото интелектуален и трябва да е придружен от съществен обучителен опит.”

За да се подчертае, че този процес се постига чрез действие, а не като резултат от вербална интерпретация, Морено предпочита да описва процеса в психодрамата като “действен инсайт”. Моят опит като групов член подкрепя това усещане за превес на емоционолното над интелектуалното. Обичам да си спомням ситуациите, когато благодарение не директора съм успявала да се справя със защитите си и съм постигала катарзис или инсайт. Тези ситуации са едно от нещата, които поддържат вярата ми в силата на метода и мотивацията ми да продължавам да го овладявам.

Спонтанност и креативност при дублирането

До толкова, доколкото пиходраматичният процес е групов процес, според мен спонтанността и креативността имат своето място и при дублирането. Процесът тече не само при протагониста, но и в цялата група. От опита си на протагонист мога да споделя, че дублирането на директора ми е било изключително от полза в тежки лични работи. Имало е случаи, когато съм оставала без сили да продължа, тогава намесата на Габи ми е била изключително полезна. Имам и негативен опит като протагонист, когато дублирането на групов член, не просто не е подпомогнало процеса, но и е попречило. Моето усещане е, че дублирането следва по-скоро процеса на дублиращия групов член, не на протагониста.  Според мен едно натрапено дублиране прекъсва процеса в протагониста и го обърква и уморява допълнително. Във връзка с това си давам сметка за моите съпротиви да дублирам.

Спонтанност и креативност при споделянето

Фазата на споделяне е естествена и необходима част в психодраматичния процес. Не намерих изказвания на авторитети по темата, затова си позволявам да внеса лични разсъждения. Ако по време на загряването на групата нивото на доверие и емпатия е добро, то спонтанността и произтичащата от нея креативност по време на споделянето не би трябвало да са проблем. Протагонистът има възможност да чуе споделяне от роля, както и споделяне от идентификация с роля. Подобно споделяне е от полза както на протагониста, така и на груповите членове.

Спонтанност и креативност на водещия

Морено описва функциите на водещия като: продуцент, терапевт и социален аналитик: “Като режисьор водещият е инициатор на кординацията и продукцията… преди всичко той се стреми да открие своята аудитория и персонажи, като извлече от тях информация за сценарий. С тяхна помощ той пресъздава обстановката, отговаряща на индивидуалните и колективни потребности на персонажите и аудиторията. В качеството си на терапевт той носи високата отговорност за терапевтичното качество на целия процес. Това е функцията му на управляващ процеса, като при това всички манипулаций по управляването на процеса остават скрити. Задачата на терапевта е да преведе субекта в движение, което е на онова равнище на спонтанност, което отговаря на общото равновесие и да придвижи аудиторията към катарзиса. В качеството си на социален аналитик, той използва допълнителния аз като продължение на самия себе си за  добиване на информация за протагониста, за оценка и за оказване на влияние върху хората” Водещият е главен координатор и катализатор на случващото се на сцената. Ако неговата креативност и спонтанност не са на ниво, то няма как да се очакват добри резултати.

Дейвид Кипър допълнително развива теоретично функциите на водещия. Той говори за ролята му на: Терапевт, Продуцент и катализатор. Бих искала да обърна по-специално внимание на ролята на водещия, като катализатор, защото според мен, в нея нуждата от спонтанност и креативност личат най-ясно.

Според Кипър, тази функция на водещия, като катализатор на процеса обединява функцията и на терапевта и на продуцента. „Тук водещият се проявява като мозъчен център, стимулиращ постановката.”

Водещият трябва да съдейства и да прояви своята фантазия и креативност в няколко фази и насоки: при построяване на сцената, използване на помощни азове, използване на специални техники,  участие, моделиране и инструктиране. Според мен е важно да се отбележи, че въпреки постоянното партниране  и своеобразно “акуширане” водещият, трябва да се постарае да остане и до известна степен скрит и ненатраплив. Обратното би означавало да застане в позицията на нахъсващ манипулатор. Позиция, която не е характерна и препоръчителна за психодрама водещия.

Паталогична спонтанност

В този смисъл, няма как да пропусна да спомена Патологичната спонтанност, тя отново е описана от Кипър: „Може да се злоупотребява и със спонтанността. Груповите лидери често си имат работа  с контрапреносни реакции когато се ядосват на някой протагонист, а после рационализират това поведение, наричайки го автентичност, моделиране на гнева, конфронтация или обратна връзка. Да изявяваш всичките си импулси не е целта на спонтанността. Когато много се злоупотребява с нея спонтанността става патологична.”

Един от най-често срещаните извори на контрапреносни реакции е нуждата на директора да докаже собствената си професионална компетентност като получи определени “резултати”.

Така той става нетърпелив и пренебрегва  реалностите на процеса на личен растеж: неговия   постепенен  характер, неизбежността на съпротивите и защитите, променящото се ниво на мотивация.

Ако директорът се почувства лично застрашен, съзнателно или несъзнтелно от бавния прогрес на протагониста, той може да се впусне в най-различни маневри и фино да започне да внушава вина на протагониста, да го кандардисва, да го засипва с думи уж, за да  изясни въпроса. Ако директорът не е наясно със своите реакции на контратрансфер, той може да започне да упражнява натиск върху протагониста или да позволи на други групови членове да отреагират собствените си нужди.

Това са основните грешки в групов контекст. По-малко очебиен случай на терапевтична грешка е пасивността на лидера. Не е продуктивно терапевтът да прекалява  с недирективния  си стил. При този тип лидерска позиция също могат да се забележат контратрансферни процеси. Много от тези неща се случват и на най -опитните терапевти, но човек трябва да се научи да бъде бдителен за тях и да не ги пренася в групата!”

Както при всички дименсии, по които се измерва справянето на директора, със спонтанността и креативността не трябва да се прекалява, а да се държат в необходим, умерен вид.

Заключение

Темата „Спонтанност и креативност в психодраматичен контекст” е много обширна, за да бъде изчерпена в рамките на тезис от този вид. Мисля, че в рамките на този текст успях да очертая нуждата и основните прояви и на спонтанността и креативността в психодраматичен контекст. Надявам се да имам възможност да продължа да работя по нея и по-детайлно да мога да изследвам зависимостта между двата компонента, както и факторите, които ги стимулират.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s