Когато дъщеря ми беше по-малка получаваше този въпрос, заедно с „Добро утро, моето момиче!“ В началото се изненадваше, после започна да разказва. Забавни неща сънуваше детето. Жалко, че забравих да питам. Чудя се дали сънищата и са станали по-интересни междувременно. Кратък експеримент проведен в офиса показа, че всеки има какво да отговори на този въпрос. И много неща се научават за хората през него 🙂
Направо съм изумена, но на разсъмване слушах това насън.
Освен това се опитах да си сложа контактните лещи, а върху тях имаше нарисувани човечета, подобни тези от скайпа, но бели и танцуваха…
Та, днес цял ден uriah heep ми е в главата. Не че искам да ги вадя от там 🙂