Днес, 17 април, ден трети от Великден и първи учебен след ваканцията и празниците, за пореден път се убедих, че каквото зло едно училище само си направи, няма кой друг да му го направи! Благодаря на ръководството на 35 СОУ, София за нагледния урок!
Какво чудо е станало?
Тази сутрин пред училището на дъщеря ми имаше спонтанен ученически митинг. Оказа се, че някой е преценил, да не пуска в училището ученици без униформа. Не знам какви точно са били целите на този някой.
Резултатите бяха следните: големите ученици се бяха събрали на групи и псуваха учителите, а малките оказали се без униформа и без родител, стояха изпъдени на дъжда и плачеха. Малко по-късно децата се организираха и от прозорците започнаха да падат торби. Моето дете на два пъти хвърля униформата си през прозореца, за да могат съучениците и да влязат в сградата.
Искам да знам!
Кой велик ум е решил точно в този ден и точно по този начин да възпитава децата ни!? Кой велик педагог си мисли, че ще създаде позитивно отношение на учениците към системата, като ги гони от училище!? Кой учител може да фантазира, че след подобно изпълнение може да иска или да разчита родителите да подкрепят авторитета му!? Кой родител, принуден да излезе от работа, за да обгрижи невръстното си дете натирено от училище, ще даде такава подкрепа!?
Спонтанност и креативност 
Да беше преди 20 години, веднага щях да ти отговоря коя я измисля тая идиотщина. Полковникът по военно се грижеше след априлската ваканция всички да сме униформени.
Ама това беше преди 20 години! Тия дивотии трябваше да са си отишли с часовете по гражданска отбрана…
То и тогава той еднолично решаваше да се запъне и да изпълнява заповедта и излизаха няколко смислени учителки и под предлог, че трябва да се пази девичата анатомия (униформеният вид за момичета предполагаше престилка и чорапогащник) го увещаваха да се прибере и не прави простотии. Ама пак казвам 20 години оттогава…
Да… и аз от сутринта проверявам календара и се чудя коя коя година сме. По правилник униформите са задължителни, но след инцидента, когато пребиха дете от училището (Андрей дълго време беше с опасност за живота, случаят предизвика много медиен шум) помолихме през представителя на класа в училищния съвет да отменят задължителните униформи, за да не излагат децата на излишен риск – напрежението между училищата се нагнетяваше постоянно. Сега някой пак го е стегнала шапката и прави глупости… не разбирам защо е нужно…
Аз като кажа, че сред българските учители има изроди, веднага някой вика „Как не те е срам?“ Ама то си е точно така. Все пак и те са хора, а не някакви богове.
Не мога да отсъдя. Учителствала съм само за година, но тази в система срещнах едни от най-добрите и идеалистично настроени хора.
Смешен плач.
Всъщност типично българското със соц.-послевкус са не униформите (има ги и в добрата стара Англия напр.), а неспазването на правилата от всякакъв порядък (а от писалите по-горе става ясно, че униформите са задължителни по правилник). Ако правилото е неподходящо или несъответно на общественото ни (недо)развитие, би трябвало да се про/отмени то, а не да не се спазва.
Гледната точка на „нарушителя“ (било недоволно дете, или пък неположил грижа за детето родител) е ясна – правилото е тъпо, мерките за спазването му – неподходящи, или пък моментът – ненавременен. От поста изглежда, че Вашето дете е било що-годе изрядно (изключая „врътките“/съучастието).
Затова ми е интересно как би трябвало според Вас да постъпи един възпитател? Едва ли това е първият случай, та да се осланят на преговори и предупреждения; едва ли училището разполага с инструментариум да награждава всички изрядни ученици.
О, гордея се със „съучастието“ на детето си! И, да, то не допусна да не е изрядно. Когато въведоха униформите обясних, че или трябва да смени училището, или да носи униформата. Избра да я носи.
Но, както обясних по-горе настояването на ръководството да се носят всеки ден униформи беше позанемарено когато ученици от съседно училище пребиха момче от 35-то. Помолихме униформите да бъдат напълно отменени, защото заплашват сигурността на децата. Това не се случи, просто отпадна контрола.
Изведнъж без предупреждение и след ваканция, и след празнаци, и в дъждовен ден… видях разплакани малки ученици в двора на училището… вие как реагирате, когато видите 7-8 годишно дете да плаче на дъжда? Разплакани от педагог?
Уау!
По въпросите:
– оттеглям си изказването за „съучастието“, тъй като се касае за омисивно деяние 🙂 Успех и здраве на малкия човек!
– е сега изгледах по „ТВ 7“ – не се отрича, че децата/родителите са били предупредени.
– оправданието с пребиването/малтретирането, съжалявам, ми звучи несериозно: първо, едва ли малолетният ненормалник от мин. год. е имал или са му трябвали някакви сериозни мотиви тъкмо срещу това школо /по-скоро се касае за произволна насилствена престъпност/, а доколкото разбирам, няма последователи; насилие към най-малките пък изглежда въобще не е имало; второ, ако застана пред Строителния, примерно, нямам никакви проблеми да разпозная децата, идващи на талази от към 35-о с или без униформи /по-същия начин и адвокатите идващи откъм съда/; трето, по видеата децата носят дрехи над униформите, а и няма пречка да се предвижат до училище без униформи и да ги облекат там, ако действително това е проблемът. (Т.е. връзката между побоя и принадлежността към училището, и още повече между принадлежността и опасността от последващи побои, а също и между носенето на униформа и разпознаваемостта като жертва /въх, колко виктимоложко/ е имагинерна. Освен всичко друго си мисля, че виновните трябва да се наказват, а не да се отстъпва пред тях, но хайде, тук става дума за деца.)
– за плача. Вероятно масовият отговор е „състрадание и гняв“. Всъщност плачът е форма на самосъжаление и искане за реакция у другите. Нека оставим настрана и че принципно първо/второкласниците (7-8 г.) би трябвало да идват с родителите/настойниците си и да не плачат саминки (а децата от прогимназията не са обект на статията, защото, мисля, учат следобед). Ако се замисля, възпитателските мерки не винаги намират радушен прием от децата. Детето може да плаче и защото родителят му го е наказал, дори да не/дори ако осъзнава грешката си. Така че възпитателските мерки в крайни случаи може и да създават дискомфорт у детето, то да плаче, да буди съжаление, но въпреки това мярката да е правилна. Затова питах какво бихте препоръчали Вие при равни други условия. Иначе става ясно, че мярката е била законосъобразна (в този смисъл неправилно е било отпадането на контрола). А претексти и извинения – бол.
Изгледах репортажа, не знам дали госпожата си вярва. Говори, че 10% от децата не носят униформа. Моето дете е в четвърти клас, попитах колко от съучениците и са били без униформа в този ден, каза че са били около половината. Процентът при големите ученици неносещи униформа, по мои разсеяни наблюдения е много по-голям.
Нещо повече, мисля, че униформата е напълно безсмислена, ако се носи без отношение… намачкани разкопчани ризки или ризки вързани над пъпчето са доста далече от представата ми за ученическа униформа, а ви уверявам, че това е стилът на носене на униформата в това училище.
Аз лично съм ставала свидетел на агресивни прояви на ученици от строителния техникум към ученици от 35-то. Да се твърди, че няма вражда е нагло! Учителите знаят за нея, около въпросния инцидент съм ставала свидетел и на това, как момичета от училището не си тръгват след училище, а чакат преподавател, който да ги изпрати до спирката.
Встрани от всичко до тук, моето лично отношение към униформите е негативно. Дълго се бунтувах и срещу начина по който бяха въведени именно в това училище. Не съм човекът, който ще дава съвети как да бъде поддържано носенето им. Но, като родител, знам, че никакви забрани или правила нямат смисъл, ако не са последователни.
Не може месеци наред да не държиш на спазването на едно правило, после истерично да изхвърлиш десетки деца на улицата, защото не го спазват. Подобно поведение, не просто няма да доведе до спазване на това конкретно правило, а трайно ще накърни авторитета на училището и преподавателите.