Ден първи

Не, че новината е от обществено значение, но да взема да я оповестя официално, като всичко в този блог, току виж и тя се оказала от полза на някого.

От днес не пуша! Винаги съм възприемала цигарите като автоагресия и никога истински не ми е харесвало да пуша. Харесваше ми до толкова, доколкото е прекрасен социализиращ навик. Пушиш по цигара с някого и вече сте си дружки – нали си пушите заедно?! И ми харесваше защото свързвах мирисът на цигари с любими хора, които вече не са до мен. Сякаш, ако мирише на дим – мирише на тях. Глупаво е, но кой може да твърди, че решенията му са само умни.

Войнстващите непушачи ме изнервят. Много мразя някой да ми обяснява с авторитетен тон, че трябва да заража тази гадост за свое добро. Мисля, че от няколко години вече се насилвам да пуша напук. Знам, че това казва много за сговорчивата ми природа. Но, да, най-сигурният начин да не направя нещо е, някой много активно да ми обяснява, че трябва да го направя. Иначе – повод за решението ми даде Дора. Онзи ден попаднах на нейна бележка във Фейсбук. Отдавна не се бях замисляла за отказване, но тя ми даде необходимият тон, верният тон.

Изумително как, когато си готов да направиш нещо, намираш повод да го направиш.

Ето въпросната бележка, порадвайте и се 🙂

Питали ли сте се някога какво ще се случи със света ако спра да пуша? Нито пък аз. Затова противно на всякаква логика и здрав разум реших да спра.

Всеки, който поне веднъж е отказвал нещо, което обича, но което го убива, сигурно знае, че това е нелека и продължителна битка срещу себе си за спасението на себе си.
Точно затова настоявам за пълна, безкомпромисна и всеобща любов към отказващите се пушачи. Смятам, че те трябва да се ползват със специални привилегии, а именно:

Разходки с лодки и млади мулати/ки по изгрев и залез. Настоявам за безплатен сухоземен, подземен, воден и въздушен транспорт, както и за поздрави по радиото на всеки половин час (за неподходящи песни ще се смятат “Come on, Baby, Light My Fire”, както и “Smoke on the Water”).

Също така бих желала безплатен сладолед по всяко време на годината и ,моля, графикът ми за снимки и автографи да бъде веднъж месечно, а не както досега веднъж седмично. Настоявам като член на Великия Съюз на Всички Живи Хора незабавно да се прекратят всякакви военни действия и войниците да се върнат при семействата си.

С парите от индустрията да се нахранят нуждаещите се и да се спонсорира търсенето на ефективни начини за спасяването на планетата от досега разрушилите я действия. Настоявам всички храни съдържащи ГМО и странни химически съединения незабавно да се изтеглят от пазара и унищожат.

Всяко действие, застрашаващо по какъвто и да било начин живота на което и да било живо същество, незабавно, повтарям, НЕЗАБАВНО да се преустанови. Настоявам всяко живо същество да обича всяко друго живо същество, да се грижи за него и да му помага. Да бъде!
P.S. Отказването върви добре.

Advertisements

6 thoughts on “Ден първи

  1. Деси каза:

    Трудно, но напълно осъществимо начинание – аз съм непушач вече година и половина. Хубавото е, че изобщо не искам да запаля; лошото – че започвам да се превръщам във „войнствен непушач“ 🙂 Успех!

    • Mila каза:

      МИСЛЯ, ЧЕ НИЩО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА ЕСТЕСТВЕНО НЕ Е ТРУДНО!
      Съжалявам за капсолка, беше случаен, но реших, че е на място 🙂 Трудното май е, да докараш нещата до там, че да се случват естествено. 🙂 Поздрави и благодаря за подкрепата, Деси!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s