Проклети 35

Един стар виц разправя, че най-подлата година в живота човешки била 35-тата – тъкмо подредиш главата си и тялото ти започва да се разпада. Съвсем скоро ще навърша 34 и ще навляза във въпросната ключова година. Не съм против да подредя главата си. Дори мисля, че забелязвам бегли индикации за това. Тялото ме слуша за сега. Вземем мерки да подобря връзката си с него и да го слушам повече и аз.

По отношение на главата ( всички проблеми идват от нея, нали) реших да си дам сметка за нещата, които със сигурност съм подредила. Това е само малък и неизчерпателен списък, за подобен продължавам да нямам време, но това, всъщност ми харесва.

Та, какво научих:

Миналото е реалност, която няма как да променя. Никога  няма напълно да го забравя, но мога да си позволя да се помиря с него и да не го оставям да ми вреди. Вече наистина не искам да отлагам  бъдещето за по-подходящо време.

Нещата просто се случват, няма Вселенски заговор и няма Универсален смисъл. Няма предначертан път. Няма справедливост. Няма реванш. Нараняването обикновено е плод на външни фактори, страданието е личен избор.

И в този днешен ден, когато миналото вече не е, а бъдещето още не е…  знам със сигурност, че  не обичам да страдам, обичам да се смея, обичам да уча,  обичам да работя и обичам да обичам.

Стига за сега!

2 Comments

  1. Значи разпадът запомна 😉 а аз толкова да се чудя какво ми било

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s