Проклети 35

Един стар виц разправя, че най-подлата година в живота човешки била 35-тата – тъкмо подредиш главата си и тялото ти започва да се разпада. Съвсем скоро ще навърша 34 и ще навляза във въпросната ключова година. Не съм против да подредя главата си. Дори мисля, че забелязвам бегли индикации за това. Тялото ме слуша за сега. Вземем мерки да подобря връзката си с него и да го слушам повече и аз.

По отношение на главата ( всички проблеми идват от нея, нали) реших да си дам сметка за нещата, които със сигурност съм подредила. Това е само малък и неизчерпателен списък, за подобен продължавам да нямам време, но това, всъщност ми харесва.

Та, какво научих:

Миналото е реалност, която няма как да променя. Никога  няма напълно да го забравя, но мога да си позволя да се помиря с него и да не го оставям да ми вреди. Вече наистина не искам да отлагам  бъдещето за по-подходящо време.

Нещата просто се случват, няма Вселенски заговор и няма Универсален смисъл. Няма предначертан път. Няма справедливост. Няма реванш. Нараняването обикновено е плод на външни фактори, страданието е личен избор.

И в този днешен ден, когато миналото вече не е, а бъдещето още не е…  знам със сигурност, че  не обичам да страдам, обичам да се смея, обичам да уча,  обичам да работя и обичам да обичам.

Стига за сега!

Advertisements

2 thoughts on “Проклети 35

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s