Поставих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко наоколо. Не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш като свой ваятел и творец със свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание.
Из „Реч за достойнството на човека” от Пико де ла Мирандола
Много съм ядосана! Бясна съм! И не ми минава! Толкова съм бясна, че днес реших, че съм бясна и на баща си. Светла му памет! Много го обичах! Но съм му бясна, защото благодарение на „доброто ми възпитание” не мога да побеснея като хората!
Бях малка, връщайки се от училище му споделих, че един съученик е напсувал друг съученик. Дори не му цитирах точната реплика. Той ме изгледа и каза, че думата „псувам” е прекалено грозна за моята уста.
Много лошо родителско включване! Отвратително! Пораснах, даже много пораснах, готвя се да започна да остарявам, но не мога и не мога да си изкълча езика една „лоша” дума да кажа. А толкова искам!
Доброто възпитание се надценява! Така ще ми олекне, ако мога да се разпсувам! От сърце и до прегракване! Писна ми да вярвам в доброто и да вярвам в хората! Писна ми да не мога да нападна свещените им личности! Писна ми да съм в състоянеу да критикувам само постъпките им! И да ги критикувам градивно!
Не искам! Искам да псувам! Не искам да приемам! Не искам да разбирам! Искам да обиждам! Искам така да свистя, че слюнки да хвърчат от устата ми! Най-силното негативно чувство, на което съм способна е презрението! Не ми стига! Искам да мога да мразя!
Искам, когато видя плужек, да съм в състояние да му кажа, че е плужек! Ако просто му кажа, че се държи плужешки, няма да си направи необходимите изводи! А, като не си направи необходимите изводи, няма да получи шанс за развитие. Излиза, че ако му кажа, че е „плужек, жалка гад, гнида, медуза”, му правя услуга.
Отвратителен човек! Жалко същество! Жалка самовлюбена и разочароваща измет!
Спонтанност и креативност 
чувствам се по същия начин (:
Гадно е! 🙂 Някои хора са обида за целия човешки вид…
Псувай си. Трудно е докато започнеш. После отвътре ни идва 🙂 !
Лошо, че не ми идва отвътре, явно и на това трябва да се науча 🙂
Аз нямам проблем да бъда вулгарна. Мога да мразя. Макар никога да не съм чувала „мръсни“ думи в семейството си, умея да псувам. Само че така не ми олеква, не се чувствам по-добре, когато го правя. Става за изпускане на парата, но нищо повече.
Изпускането на парата е важно 🙂
Поднасям най-искрени извинения за този пост. Изпуснах парата. Благодаря за разбирането. Установих нещо много важно. Чувствата могат да се поддържат. Колкото повече мислех за причините за яда си, толкова повече се ядосвах. Не съжалявам, че се ядосах. Не искам да продължавам. Миналото е на миналото. А, най-доброто наказание не е яда, а безразличието.
Май няма да можеш да за-мразиш. Пък плужеците не си правят изводи и не си вземат поука. Не се променят. За целта трябва да имат съвест и някакви принципи. Не познавам някой, който се класира в категорията, който да има такива 🙂 Та попсувай си, изпусни парата и дано ти е по-леко по-дълго 🙂
Ммм – да. Не мога и не искам. И това, всъщност, е прекрасно 🙂