Не се търпи!

Отдавна не съм губила така търпение! Мисля си, че съм от щастливците със светъл поглед. Обикновено съм напълно доволна от Тук и Сега. Успявам да се радвам и на снега, и на пека, и на работата, и на безделието, и на дребните детайли, и на очакваните победи, и на неочакваните радости…

Не и този февруари. Това е най-дългият февруари в моя живот! Изобщо не разбирам с какво съм го заслужила – слушкам и папкам, и си лягам навреме, и не сънувам лоши сънища…

Стяга ме шапката, боли ме сърцето, стиска ми чепикът… и са ми стъпили на опашката, и никой не ме обичааааааааааааа!!! (за справка – едноименният виц)

Искам да е март и искам гондоли във Владайската река!

Обаче – няма…

Затова, за утеха, една любима песен в няколко любими изпълнения и пожелание за хубав ден!

Не няколко 🙂 ще спра на три 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s