Отдавна не съм губила така търпение! Мисля си, че съм от щастливците със светъл поглед. Обикновено съм напълно доволна от Тук и Сега. Успявам да се радвам и на снега, и на пека, и на работата, и на безделието, и на дребните детайли, и на очакваните победи, и на неочакваните радости…
Не и този февруари. Това е най-дългият февруари в моя живот! Изобщо не разбирам с какво съм го заслужила – слушкам и папкам, и си лягам навреме, и не сънувам лоши сънища…
Стяга ме шапката, боли ме сърцето, стиска ми чепикът… и са ми стъпили на опашката, и никой не ме обичааааааааааааа!!! (за справка – едноименният виц)
Искам да е март и искам гондоли във Владайската река!
Обаче – няма…
Затова, за утеха, една любима песен в няколко любими изпълнения и пожелание за хубав ден!
Не няколко 🙂 ще спра на три 🙂
Спонтанност и креативност 