Творчеството е терапия…

Д-р Христо Димитров завършва Пловдивския Медицински Университет през 1998 и получава специалност по психиатрия през 2005 година в Медицински Университет София.

Има публикации и проекти в областта на социалната психиатрия и организацията на системите за психиатрично обслужване в Европа.

Носител на наградата Okasha на Световната Психиатрична Асоциация за млад учен през 2005 година.

От навършване на пълнолетието си пише статии в българския периодичен печат.

Носител на извънредна и трета награди от националния драматургичен конкурс на фондация „Театър“.

Непоколебим в убеждението си, че тримата най- големи майстори на хоръра-разказа са Едгар Алън По, Х.П. Лавкрафт и Емброуз Биърс. Що се отнася до най- великия хорър роман, това безспорно е шедьовърът на Хенри Джеймс „The turn of the screw“ .

В момента работи в Лас Палмас де Гран Канария.
Както всички почитатели на Локомотив Пловдив смята, че денят е сив, а нощта е черно бяла.

Кой сте вие д-р Димитров и за какво се борите?

Аз съм психиатър, който пише книги. Неотдавна излезе първата ми книга, „Зазидани Писъци”. Според общоприетата класификация, тази книга би трябвало да попадне в графата „художествена литература”. Това е сборник с разкази от жанра „eerie”. На български тази френска дума може да се преведе с „зловещ, мрачен, тайнствен”. С други думи – сборник разкази в традицията на Х.П. Лавкрафт, Е. А. По, Светослав Минков и Николай Райнов.

Освен това имам и куп текстове,  така да се каже по специалността. Не мога да кажа те доколко са художествени. Донякъде харесвам написаното от мен.

Борбата е хубава дума и хубаво занимание. Но на мен ми навява предимно отрицателни емоции. Напомня ми за борците, за националния отбор по борба от осемдесетте години- хората които управляваха и управляват България.

Как станахте такъв?

Наследственост и амбиции.

Какъв ще станете после?

Опитът сочи, че човек не винаги се развива към добро. Предпочитам да не отделям твърде много време на утрешния си образ.

Какво ви впечатли най-силно вчера?

Оо, не мога да кажа! Трябва ми доста повече време, за да може паметта ми да обработи впечатленията и отново да ги предостави за разглеждане в дневния ред.

Ако ви поискам рецепта за живот, какво ще включва тя?

Нека се занимаваме повече с изкуство – като го потребяваме и създаваме. Само така имаме шанса да съзрем истинския си емоционален живот и се спасим от клишето и пропагандата.

Болест ли е творчеството?

Творчеството има двойнствена природа. От една страна е болест, защото създава нещо което противоречи на естествения порядък;  нещо от което, на пръв поглед никой няма нужда. Творческият акт се поражда от желанието на автора  да се самоизтъкне, да се хареса на колкото може повече хора, да се раздели с някои архетипи, които дразнят душата му или  напротив – да натрапи на света вътрешните си образи. Както крайната цел, така и интензивността на такова желание са противоестествени, граничат с перверзията- ако трябва да използваме жаргона на психопатологията. Моят любим философ Фридрих Ницше –според мен най- блестящият теоретик на естетиката, подчинява на творческото писане целия си живот. Като че ли това подяжда  душата и тялото му. Страда от всевъзможни прояви на психичната болест и свършва в лудница като ходещ зеленчук. Но той е готов да плати цената. В едно писмо до своята възлюблена – руската психоаналитичка Ру Саломе, казва : „Аз съм един самотник, страдащ от неизлечима депресия. Единственият ми шанс е да открия алхимическата тайна и да превърна мръсотията в злато.” Как можем да останем равнодушни пред такъв опит за преодоляване на болестта!

Защото творчеството е терапия. Отново ще си помогна с цитат, този път на наш съвременник. Иконата на поп- арта, Джеф Кунц твърди: изкуството е форма на самолечение, в която, от време на време, между твореца и зрителя възникват доверителни отношения”. В тази фраза откриваме мъдростта на хумора. Наистина, оня, който успее да се надсмее над силата на пагубните си желания и центробежни сили, може да освободи в душата си място за приятни усещания. Джеф Кунц е известен на широката публика като „оня, който се ожени за Чичолина”, но според мен той има с какво още да разсмее и шашне света.

Каква книга никога няма да напишете?

Не бих искал да напиша книга, насочена срещу женското и жените. Аз съм заклет феминист!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s