Ореховки

Устата ми хубава, очите ми зелени

Орехчето порасна. Вече няма бебешки вид, започва да прилича на млад хищник, много красив млад хищник. Детето, твърди, че е любимата му играчка. Малко съм обидена, защото доскоро разправяше, че съм аз. Орехчето мълчи по въпроса, но подозирам, че любимата и играчка е детето.

Една вечер заварих Дени да се търкаля на пода с „опашка” стърчаща от дънките. Обясни, че на Орехчето и било самотно и решила да я развесели. Успя, котето видимо се забавляваше.

Техните отношения са си техни, на мен ми е любим сутрешният орехов ритуал. Ставам първа, когато ме чуе, Орехът тупва като зряла круша на пода (Спи на втория етаж в леглото на Дени. Детето разправя, че му краде завивките, котето подминава с гордо вдигната опашка тези обвинения).

Аз правя кафе, тя прави осморки около краката ми. Може и много да ме обича, но подозирам, че просто се надява да проявя въображение и да и дам за закуска нещо по-интригуващо от котешка храна.

Аз пия кафе, Орехче похапва. После правя упражнения. Котето, очевидно, смята, че правя всички тези смешни движения, защото ми се играе с нея. Решава да ме поущри и се включва. Сигурно съм единственият човек, който прави поза „гледащо надолу куче” с котка на гърба.

По някое време преценява, че е станало скучно и за да оживи играта започва да ме хапе. За особено вкусни намира босите ми крака. По това време вече съм напълно будна. Нищо не разсънва така, както остри зъбки в петите.

Тръгвам към банята, котето тръгва с мен, ако реша да и хлопна вратата под носа започва отчаяна обвинителна тирада: „Мяу, мяу, ти не ме обичаш вече, седиш си там и се забавляваш сама, не те ли е срам, аз тука отхвърлена и нещастна…” Пускам я. Страхува се от душа, но в момента, в който го спра, тича да хване последните капки и да поджапа в локвичките.

Мия си зъбите водейки борба за оцеляване – движението на четката събужда ловната и страст. Скача в мивката и се опитва да се включи в тази поредна игра. Избутвам я, за да довърша и излизам от банята, тя хуква да ме гони. Не мен, глезените ми, всъщност. От време на време успява и да си хване някой. Тогава охкам и залитам.

Изведнъж от другата стая се чува „мамоооооооооо…” Орехче свива уши, очите и променят цвета си. Знае какво означава този звук – от преследвач се превръща в преследван… Аз съм свободна!

Advertisements

One thought on “Ореховки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s