В неделя спонтанно си купих „Лудост” на Калин Терзийски. Снощи спонтанно я дочетох. Книгата е интересна, без да е изключителна. Беше ми любопитно да прочета роман за лудостта написан от психиатър. Сакралната лудост, неразбираемата лудост… непреодолима, срамна, страшна…
Беше интересно да побродя по двора на психиатричната болница. Допадна ми натурализмът и самоиронията на автора. Той дебне, наблюдава и анализира, така както само хората учили се да бъркат по душите на другите могат. Дебне и другите, и себе си, пожалени и понапудрени няма.
Допадна ми и паралелната лудост описана в романа – любовната история. Честно – малко тромава и неубедителна за моя вкус, ама сигурно се дължи на факта, че е описана от мъж. Като цяло – Чукча-читател рече: „Намерете и четете!”
