Правосъдието отвътре – ужасяваща картина

„Килия 2 на 4 метра. Два дървени нара на буква „Г”, всеки по един метър широк и два метра дълъг. Дебели хладни стени, покрити със зеленикава грапава мазилка на зърна… Петлитрова пластмасова кофа вместо… вместо тоалетна. Туба с вода – вместо чешма… Понякога за една нощ вкарваха в килията още един арестант, който спеше на пода. Ако имаше късмет, охраната му хвърляше дюшек, ако не, е на голия под…. Арестът на „Майор Векилски” е строг, но далеч не е най-строгият. Тук храната се дава в чинии. Има и лъжици. Ето какво ни разказа един от нашите съкилийници за една нощ за следствения арест в Кремиковци: „В момента, в който охраната отвори вратата на килията, задържаните са длъжни да се изправят и да застанат с лице към стената и ръце на тила. Храната там се дава в кофи…Чинии няма. На трима задържани дават една кофа с пюре и три риби забучени вътре – това е храната ни за целия ден…”

Откъсът е от книгата на Илко Петров „Правосъдието отвътре”. Жанрът й трудно може да бъде определен. Различните читатели ще я прочетат различно. Някои ще видят в нея биографична изповед, други ще разпознаят криминален роман, трети – емпирично изследване върху съдебната система, четвърти – брилянтна публицистика.

Вероятно най-много ще са тези, които ще разчетат в нея обвинителен акт – срещу системата и срещу хората в нея. Авторът твърди, че не това е неговата цел. Замисълът е да се покаже как работи правосъдието. Или как не работи. Да набележи проблемните моменти и да посочи начините за справянето с тях.

Историята, описана в книгата, е съвсем реална и лично преживяна от Илко Петров. Започва през 1998-а и продължава десет години. Впечатляват числата: 167 дни арест (при описаните в откъса условия), 17 месеца досъдебно производство, осем години и половина съдебно с 35 съдебни заседания пред всички инстанции по времето на три поредни правителства.

Героите в тази история също не са малко. „Фабулата” включва десет адвокати, шест съдебни състава с четиринадесет съдии, дванадесет прокурори и трима следователи. Всички тези герои са назовани с истинските им имена. Сменени са само имената на свидетелите.

Всяка година в България се образуват над 100 000 наказателни производства – дела срещу обикновени хора. Невинни или виновни, те виждат истинското лице на правосъдието. Хората, които не разполагат с финансови, медийни и обществени аргументи в своя полза, са истинските свидетели на падението на „третата власт”. Книгата е написана от един от тези хора, точно и ясно. Стилът е четивен и достъпен и за незапознатите с правните термини.

Полицаи, следователи, прокурори, съдии и не на последно място адвокати (служебни или платени) работят задружно в изграждането на лошото име на българската правосъдна система. В книгата ясно са показани „болните” зависимости между тях. Протакане, корупционни практики, измами, потулвания, преиначавания, липса на елементарно човешко отношение. Анализирани са и законовите разпоредби, които позволяват появата и просъществуването на проблемните „правосъдни” практики.

Авторът прави обобщението, че падението на съдии и прокурори е нищо в сравнение с падението на адвокатите. Защитниците, работещи професионално и коректно, се оказват рядкост. Липсата на заинтересованост, липсата на активност и истински контакт със задържания са само една от страните на проблема. По-големият е топлият контакт с разследващите органи и съдиите.

Авторът разкрива обидната близост на адвокатите със следователите и многократни изнудвания за пари. Оказва се, че защитниците имат много възможности не просто да не са от полза на подзащитния си, но и да действат в негов ущърб. Понякога с цел да извлекат финансова изгода, понякога просто защото им е по-лесно.

В книгата има глава, посветена на БХК и неговия мониторинг на работата на правосъдната система и битовите условия в арестите и затворите. Комитетът получава заслужено признание на утвърдена правозащитна организация. Фактите, споделени от Илко Петров, са посочени и в докладите на БХК през годините.

За проблемите в съдебната система знае всеки относително информиран човек в страната. Мантрата „нужна е реформа” и другата – „реформите не действат, става по-лошо” повтарят в един глас представители не на трите, а на четирите власти в страната, ако приемем, че медиите вече са достатъчно силни във формирането на обществени нагласи.

За огромното мнозинство от хора, които не са се сблъсквали със съдебната система и местата за лишаване от свобода, съвсем не е ясно какво и колко точно не е наред. „Правосъдието отвътре” на Илко Петров дава подробни отговори, които заслужават да бъдат прочетени.

Мила Цалова

Текстът е публикуван в сп. „Обектив“, издание на Български хелзинкски комитет

http://www.bghelsinki.org/bg/

Advertisements

2 thoughts on “Правосъдието отвътре – ужасяваща картина

  1. Лилияна Андреева каза:

    Дано да успеете! Аз не успях! Но светът е една тоталитарна система, която трябва да се унищожи! Иначе напъните за правосъдие са обречени на провал поради липса на хора, възпитани в човечност!

  2. Al Catras каза:

    Az znam ot sobstveno prejivqvane kakvo e menteto nare4eno pravos1dna sistema.Dobre e opisano v knigata, no tova sa 4ast ot nomerata na oble4enite s imunitet.Pot1rsete „Alicastrati vs.Bulgaria“sporazumenie N:41348/98g podpisano ot Bg.koeto ne se izp1lnqva.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s