Имам голям проблем. Не реагирам адекватно на нещата. От известно време разни хора зоват да се вадят очи, да се прави сапун и да се прави от хора. Аз дори не мога да им се ядосам. Искрено се тревожа за тях. Не спирам да се питам колко много трябва да мразиш себе си и живота си, за да намразиш така силно друго човешко същество.
Учила съм, знам – човек възпроизвежда моделите, които познава. Обидените хора обиждат, наранените – нараняват, хората преживели агресия, са най-честите агресори. Нещо страшно се случва в последните дни. Количествата обидени и наранени хора се оказаха баснословно много.
Гневът няма градивни прояви. Хората в афект са в състояние да направят непоправими бели. Тези дни по улиците на българските градове се събират прекалено много хора в афект. Нивото им на самоанализ е покъртително ниско. Де нямат идея защо и на кого точно са ядосани. Реагират първосигнално и с удоволствие проявяват агресия и създават хаос.
И го правят наистина убедено. Нещо повече, живеят с идеята, че имат мисия. В своите очи са рицари защитници на правдата. Изграждат свой собствен мит и се поддържат взаимно. Намират начини да се организират и фактът, че начинът е доста комбинативен и хитър ги кара да се чувстват още по-велики.
Тези хора не са престъпници, още не са. Те все още са жертви. Имат лични и професионални проблеми, не са се реализирали, не са щастливи, не виждат смисъл в живота си, нямат мечти… просто знаят, че положението е лошо и си търсят враг. Толкова е лесно когато врагът има име и когато неговото име не е твоето име.
Но, не мисля, че е време за интелектуална снобария. Нито за елитарно пренебрежение към „бунтовниците”. Вчера минах с детето покрай една агитка тръгнала да протестира. Рядко съм се страхувала толкова много. Тези попораснали деца бяха зловещи в ожесточението си.
Моля, родители, приятели, хора с разум, ако във вашето обкръжение има от описаните млади хора, направете необходимото, обичайте ги повече, кажете им нещо хубаво, подкрепете ги, не ги пускайте по улиците, попречете им да навредят на себе си и на страната си.
Ясно е, че има нужда от промяна. Но тя просто няма да се случи така.
Спонтанност и креативност 