Теория и практика на преместването

Дени каза: „Аз какво толкова се тревожа къде ще отидем да живеем, ти до 2-3 години пак ще ни преместиш.” Преброих. Това е шестото преместване на 10 годишното ми чедо. Разбира се, преместванията не са плод на скитническата душа на майка и. Налагало се е. Факторите, в повечето случаи са били външни.

Оправдан или не – фактът е факт – пакетирали сме покъщнина, книги и играчки точно 7 пъти в последните 10 години. С едно повече от денините премествания, защото при първото беше скрита в корема на мама. При последното преместване установих, че имам система.

Първо – преместването започва с изхвърлянето. На мен лично то ми отнема най-много време, но после става лесно. Обемът багаж за местене значително намалява, а и много обичам да изхвърлям. Преместванията са шанс да захвърля неща, които ми носят лоши спомени или просто ме затрупват без да имам нужда от тях. Минимализъм!  При дрехите е най-лесно. Тези на детето естествено омаляват. По отношение на моите спазвам принципа – ако не са носени в последните 3 сезона, просто не ми трябват и отиват до контейнера. С играчките подобно – минава им времето. Само книги не мога да се пречупя да изхвърля…. Дори да не струват…

Второ – пакетирането започва от дрехите, които не са актуални в сезона и книгите. Кухнята остава накрая. Така дискомфорта от една пакетирана, на не преместена къща е сведен до минимум.

Трето – много е важно за пренасянето да се организират повече хора, отколкото според вас ще трябват. Практиката показва, че все нещо става и някой не може да дойде. А и колкото и да дойдат – ще има с какво да помогнат. И купонът ще е по-голям.

Четвърто – същото важи за транспорта – колкото повече – толкова по-добре.

Пето – много е важно да се събере „багаж за бърза евакуация“. Тоест – сак или раница с най-необходимото – тоалетни принадлежности, бельо и няколко основни дрехи. Това много помага след пренасянето. Имам един любим момент,  когато единственото, което със сигурност знам къде е, е хладилникът. Тази раница е животоспасяваща в този точно момент.

Шесто и най-важно – някой да стои до вас и да пази здравия ви разум. Моят здрав разум има навика да бяга бързо, затова при мен, на тази важна длъжност се редуват няколко човека. Иначе се преуморяват. Няма да цитирам имена, да не ме бие някой. Само ще кажа, че много ги обичам и съм им благодарна за всичко, което правят за мен!

PS: Известно време се тревожих, че нанасям непоправими травми върху крехката душевност на рожбата си. После я гледах известно време под лупа и си отдъхнах. Установих, че тя, дори по-добре от мен знае, че домът е мястото, където е семейството, където каниш приятелите си, където те обичат… не мястото, в което живееш. Мястото може да се сменя, важно е да има любими хора наоколо!

Advertisements

2 thoughts on “Теория и практика на преместването

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s