Почти ужасна история :)

Когато я видях за първи път беше петънце. Само едно тупкащо сърце. Реших, че тези хора с ехографа  ми пробутват стар запис, няма начин да ми се случи нещо толкова хубаво. Убедиха ме, че е истина. Месец след месец със свито сърце чаках следващият преглед. Все си мислех, че ще се случи нищо и ще я изгубя. От време на време ръгвах корема си с пръст, за да я накарам да се размърда, да ме увери, че е жива, че е добре. Мърдаше – послушно дете. Но когато не мръднеше –  ръгвах отново и отново, докато се навие да прошава.

Когато се роди я гледах часове наред. Будех се нощем и отивах да проверя дали диша. Решавах, че и е самотно в бебешкото легло и я пренасях в голямото. После пак часове наред се вслушвах в дишането и, докосвах крачетата и… отне ми време да се убедя, че е истинска и няма да ми я вземат. Имах странното усещане, че ако не е вечно пред погледа ми, ще я сполети нещо ужасно. Някой ще ми я вземе. Не стана така. Не веднага.

Но един ден ми я взеха. Голяма трагедия! Отчаян писък: „Мамоооооооо…”  Светът свършва! Сърцето ми е на пърчета! Предадох детето си! Оставих го! Срам! Позор! Сълзи! Не знам коя от нас изплака повече. Първи ден – детска градина. Втори ден – втори писък, още сълзи. Трети, четвърти… няколко седмици все така. После Земята спря да пропуска обороти и Слънцето отново изгря.

Първи ден – първи лагер. Къде да си намеря място?! Кога ще спре да хлопа така сърцето ми?! Как да и пипна крачето, като е на стотици километри?! Кой ще ме увери, че е добре?! Как мога да съм сигурна, че в момента никой не измъчва рожбата ми, не я транжира, не я пълни във фризер?!… е, кой – тя, нали носи телефон. Добре е. И се изнервя чак на третото позвъняване. Споменах ли, че е добро дете?

Наскоро си мислех… права бях. Взеха ми я. Имах основание да се тревожа. Няма го вече бебето. Не мога да го върна. Няма как да подуша отново косицата му. И малкото момиченце го няма. Няма ги неуверените крачки, смешно произнесените думи, почти белите косици… момичето, което крачи до мен, крачи уверено, смее се шумно, закача се с мен… скоро и него няма да го има, една млада жена ще крачи далече от мен. А, аз, всъщност, нямам търпение да я познавам!

Честит празник, моето момиче! Много те обичам!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s