Кръстосани мисли

Отдавна не съм безчинствала тук.

В навечерието на Разпети петък си мисля за кръста. За разните кръстове на разните хора. Някои носят по един, някои по няколко. Някои ги захвърлят, после пак си ги намират. Някои си ги харесват, други ги ненавиждат. Някои ги носят с гордост, други със срам. Някои държат да се знае, че го носят, други го пазят само за себе си. Някои го използват, за да тормозят околните, други тормозят само себе си. Някои си познават кръста до последния детайл, други и идея си нямат какво точно мъкнат…

Тежък е кръстът, на тези, които се опитват да „сложат кръст” и не успяват. Но, на тези, които успяват, често е по-тежък.

Тежък кръстът на тези, които стигат до някъде и не им стигат силите да продължат, но е по-тежък кръстът на тези, които никога наникъде не тръгват.

Тежък е кръстът на тези, които носят „царската корона”, но е по-тежък и на тези, които си въобразяват, че я носят.

Тежък е кръстът на нещастно влюбените, но е по-тежък на тези, които не успяват да се влюбят.

Тежък е кръстът на работохолиците…

Тежък е кръстът на перфекционистите…

Сигурно няма начин да е „кръст” и да е лек.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s