Покаяние

Вчера, една уважавана от мен жена изпозва думата „покаяние“. Отдавна не я бях чувала, нито чела. От вчера не излиза от главата ми. Покаянието е далече от актуалните обществени теми. Покаянието предполага вина, актуалното общество се старае да не я изпитва. Предпочита по-градивни чувства като яд и злоба. За мен „покаяние“ не е дума обвита с религиозна тайнственост. За мен „Покаяние“ е филм.

В „Спомени на градския идиот“ Георги Данаилов пише:

„Когато в един късен вечерен час филмът бил показан по грузинската телевизия, Тбилиси опустял. Но щом излъчването завършило, изведнъж всички хора се втурнали на улиците, започнали да се целуват и прегръщат и само след няколко мига „покаянието“ се превърнало във всенародно веселие, във всенародно причастие с много вино и цялата му грузинска присъщност.“

Друго време

Не помня на колко години съм била, когато този „арестуван“ филм дойде в България. Днес попаднах на някакъв трейлър… направен „по нов начин“, направен, за да забавлява, да „повика“ публика… и носталгия.

Но продължава да не е забавно

Абсурдът има свойството да е смешен и тъжен едновременно. Този знаков филм дойде заедно с промяната. Днес куп млади хора не знаят що е то „култ към личността“, „донос“, „страх да кажеш какво мислиш“… не, че аз знам, бях на 11-12 когато тоталитарният режим си отиде… поне по официални данни.

Все по-сигурна съм, обаче, че трябва да се припомня, за да не се повтори!

http://trailerx.com/film/pokaianie.html

Advertisements

2 thoughts on “Покаяние

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s