„Нищо, което съдържа в името си едновременно „психо” и „драма” не може да бъде взето насериозно. Звучи като секта!” Наскоро това изказване силно беше впечатлило моя приятелка и колега психодраматист.
Хората, които се занимават с психодрама са свикнали да не ги приеман насериозно. Всички вкупом знаем, че загадъчната усмивка е най-адекватният отговор при всеки първи залп от отричане. После, може и да ти дадат шанс да обясниш. Но не е задължително.
Наскоро имах възможност да си припомня защо избрах този терапевтичен метод. И защото от доста време обяснявам и на себе си и на колегите си, че психодрамата има нужда от пиар обещавам тържествено цикъл статии посветени на темата.
Дам… Моите познати го свързват с „психо“ (куку) и „драма“ (трагедия) 😛