Дали има месец с повече празници от март? Дали има по-противоречива дата от осмия му ден? Странен ден. По странен начин, предимно жените го отричат. Всяка по свои причини. Аз лично не държа да получавам специално отношение на него. Някак, никак не искам да имам общо с образът, който неизменно изплува в съзнанието ми. Онзи на социалистическата труженичка от плакатите и паметниците. С огромни ръце и още по-огромни крака. Със здрава челюст, но топли очи (примерно)… със забрадка и в мъжки работен гащеризон…
Ужасява ме този образ, ако имах по-богато въображение, сигурно щях да сънувам кошмари с него. Щеше да ме гони със сърп и чук, а земята да кънти под стъпките му, тоест, „и”. Толкова е портивоестествен този образ. Отровено престъпление срещу майката природа. То, какво ли не се опита да преформулира тоталитарната идеология, та да пощади женствеността?!
Дали заради подобни брадати спомени женствеността още е в криза? Една голяма част от умните жени, които познавам, отказват да бъдат и хубави. Кокетството е за кифлите! Комплиментите са за фръцлите! Плачат само идиотките! И никой, на когото му е мил живота, да не смее да ми отваря врата!
Все едно – днес е ден на един дъх, абсолютно делничен, нищо, че е празничен. Затова – ето и пожеланието! Мили дами, вярвайте си повече! И, моля, бъдете дами! Ако се държите като социалистически паметник, ще се отнасят към вас като към социалистически паметник.
Спонтанност и креативност 
Днес е Международният ден на жената и няма нищо комунистическо в него 🙂
М – да 🙂 но моята представа за него е прекалено изцапана от идеологията.
А, да си жена е привилегия, която трябва да се празнува всеки ден. Днес също 🙂
Все пак – честит празник! 🙂
Честит 🙂
Монетата си има и обратна страна…
Пък и ако не бяха празниците – щяха да ни считат за обикновени пияндурници! 😉
Друго си е с повод 🙂
Пламски, този празник е доста сексистки 🙂 В името на равноправието от сърце честитих 8 март и на мъжете в офиса 🙂
По неясни и за мен самата причини години наред декларирах откровеното си отвращение от деня Осми март, от посланието което носи, от букетите и поздравите. На всеки дръзнал да ми се обади, а не дай боже да ми поднесе нещо, се тросвах, че аз празнувам на първи юни???!!!(много зряло) Пак по мистериозен път, тази година се събудих с мисълта колко е хубаво, че ще има още един ден през март, в който ще успея да се чуя с приятели и любими хора. Подготвих кокетни картички за приятелките си, за да ги зарадвам. Пих няколко конячета в задушевна обстановка и се радвах на всяко обаждане.
Дали двете тройки, който чукнах или просто зимата прекалено продължи, но тази година си позволих да се отдам на преднамерени удоволствия днес…и съм много доволна от резултата.
…не знам как ще е догодина, но праниците са обременени само с това, с което ние им приписваме.
П.С. имам едни обещани от теб целувки и прочие екстри, и смятам да си ги получа, съпроводени с изискани или не толкова питиета.
М – да! Твои са си! И на 1 юни също, ама гледай да не се проточи до тогава 🙂