Прости ми!

В неделя е „прошка”. Иска се и се дава, „ламка” се, ядат се баници… като за последно, защото започват Великденските пости. По традиция, ако ти поискат прошка, си длъжен да я дадеш. Но, както е във всяка традиция, отдавна има повече форма, отколкото смисъл. Всеки избира сам колко смисъл да вложи в „прости ми”.

Аз реших, че има един човек, от когото не съм искала прошка. Искам я сега. Искам я от себе си. Искам прошка, че не съм такава, каквато искам да бъда. Че често съм уморена. Че много се бунтувам, хабя нерви и време. Че тъгувам и губя още време. Че се подлагам на повече изпитания, отколкото заслужавам. Че не се обичам достатъчно. Че не се грижа за себе, толкова, колкото имам нужда.

Ще видя дали ще си простя. Написаното е много лично. А поводът да го „изплюя” и в блога е фактът, че не само аз правя така. Странно е, че често човекът към когото сме най-сурови, изискващи и жестоки сме ние самите. И дори, когато успеем да простим чужди грешки и несъвършенствата… не прощаваме своите.

1 Comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s