Прости ми!

В неделя е „прошка”. Иска се и се дава, „ламка” се, ядат се баници… като за последно, защото започват Великденските пости. По традиция, ако ти поискат прошка, си длъжен да я дадеш. Но, както е във всяка традиция, отдавна има повече форма, отколкото смисъл. Всеки избира сам колко смисъл да вложи в „прости ми”.

Аз реших, че има един човек, от когото не съм искала прошка. Искам я сега. Искам я от себе си. Искам прошка, че не съм такава, каквато искам да бъда. Че често съм уморена. Че много се бунтувам, хабя нерви и време. Че тъгувам и губя още време. Че се подлагам на повече изпитания, отколкото заслужавам. Че не се обичам достатъчно. Че не се грижа за себе, толкова, колкото имам нужда.

Ще видя дали ще си простя. Написаното е много лично. А поводът да го „изплюя” и в блога е фактът, че не само аз правя така. Странно е, че често човекът към когото сме най-сурови, изискващи и жестоки сме ние самите. И дори, когато успеем да простим чужди грешки и несъвършенствата… не прощаваме своите.

Advertisements

One thought on “Прости ми!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s