Земята на Ботев и Левски…

Днес е трети март. Денят на Освобождението. Имам смесени чувства към този ден. От години, за мен, той е ден на подарена свобода. Желана, нужна, неизбежна… но подарена. И подарена не „на полза роду”, а заради историческа международна конюнктура.

От сърце обичам денят на Съединението. Гордея се с него, с чиста съвест го честитя и му се радвам. Това е, тази прекрасна дата в родната история, на която българският народ заявява себе си наистина ясно. И го прави без да пресмята шансовете си за успех. На този ден българските политици просто са принудени да последват народа си.  

В славните социалистически времена, този ден, не беше национален празник.

Прекалено дързък беше този пример, за да се впише. Не пасваше на идеята, че българите трябва да са благодарни и послушни. Идеологията така и не посмя да го преформулира, просто го неглижира.

Но днес е трети март. И аз обичам този ден, заради личната си история. Обичам този ден, защото на всеки трети март, в годините, когато по идея 9-ти септември беше по-големият празник, баща ми и неговите приятели се събираха и го отбелязваха шумно.

Беше повод да се видят, да си кажат „наздраве” и да попеят.

Спомням си дръзновените изпълнения на онази партизанска класика: „Земята на Ботев и Левски, отново е робска земя…” Години по-късно разбрах смисълът на тези изпълнения. Земята на Ботев и Левски беше робска земя. Но само на този ден те имаха шанс да го кажат, без да рискуват да съсипят животите си.

Честит празник! Нека повече никой да не ни „подарява” свобода!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s