и три разпространени начина да му се отдадеш
Не обичам да мъдрувам. Тоест, много обичам да мъдрувам. Да формулирам тези, после щедро да ги съобщавам и наперено да ги защитавам. Просто не мисля, че е градивен този подход. Едно оптимистично нахъсване доставя кратко удоволствие, после се забравя. Като шоколад. Поне не ти се лепи на ханша, ама… въпреки това няма голям смисъл. Колкото и да няма смисъл, обаче, аз пък нямам време. Затова – за днес – три почти сурови тези. Отворени за интерпретация. Ако искате – допишете ги. Ако искате – опровергайте ги.
1. Да не виждаш хоризонт
Не е представително това проучване, но кратък преглед на близките и далечните ми познати, сочи, че хората, които имат мечти и цели са безкрайно по-щастливи, от тези, които нямат. Факт е, че са по-неспокойни и невротични. Но имат много по-щастливо излъчване. Е, винаги са заплашени от прегряване, разочарование и съзнателно или принудително оттегляне… описано в литературата и назовано от нея с магическата дума „депресия”. Правя кратка справка с Гугъл и научавам, че клинична депресия в България има 5% от народонаселението. Дори да взема под внимание ниската здравна и психологическа култура на нашего брата и щедро да прибавя още 5 %, пак не получавам дори приблизителният брой на обезверените и мрънкащи хора около мен.
2. Да загубиш смисълът
Да си поговорим ли за депресията маскирана като умора или за умората маскирана като депресия? Нека да е друг път! Мисля, че най-ужасната проява на депресията е загубата на смисъл. Но, клиничната депресия е патология, а мрънкането – норма. Аз съм за мрънкането – практикувано в умерени граници и пред умерен кръг от хора. Човещинка. Отпуска. Дава почивка. За малко. Против съм да се обобщава – за безсмислието на правенето, работенето и мечтаенето.
3. Да имаш кофти концепция
Имаме си куп типични тези. И си ги обичаме, и си ги разпространяваме, и си ги поддържаме, и се подкрепяме един друг в утвърждаването им. Това не е клинично, а народотипично. Куп интерпретеции на тема: „Бе, що ми е да се опитвам да правя каквото и да е, като и едните и другите са маскари!” Те, че са маскари – маскари са, ама ти кръшкаш. И го правиш несъзнателно, а за капак и концептуално. Хабиш усилия да си докажеш що да не направиш нещо. И пропускаш живота си. Или поне шансът да го живееш пълноценно.
Такива едни. Помъдрувах. Сега ще работя!
Спонтанност и креативност 
В книгата си „Смисълът на живота“ Виктор Франкъл много хубаво е развил твоята теза номер 2. Наблюденията му в концлагера, в който попада му разкриват нещо много интересно: не умират първи затворниците, изтощени от глад и работа. Най-напред си отиват тези то тях, които са загубили СМИСЪЛА на живота си.
Човек, който не намира смисъл да продължи(бил той най-елементарното и смешно нещо), няма да има сили да довърши и най-простата задача и по всяка вероятност ще е (необяснимо и за самия него) депресиран…
Лично съм се убедила, поне няколко пъти, в истинността на теорията на Франкъл. Любима ми е и смятам, че има силно оздравителен ефект :)))
Аха 🙂 и на мен! Благодаря! И аз мисля, че това е зрънцето 🙂
Друга разпространена и любима теза е, че всеки сам пълни животът си със смисъл. Ама дали може да подкрепи друг в това?
Можем да сме вдъхновение за някого, да сме катализатор на промяната му…да сме колелце в механизма на неговото израстване. Какво ще се случи обаче, когато няма да сме до него; колко завършена личност оставяме и ще може ли да продължи започнатото сам?! Това е единствената въпросителна за мен, всичко друго е възможно.
С годините виждането ми по този въпрос се е променяло неколкократно. Така мисля днес, утре ще науча нещо ново и е възможно да видя нещата по друг начин 🙂
Казъл психологът 🙂 ми – добре 🙂 върши ми работа! Благодаря!