Помните ли тази дата?

10 януари 1997

Помните ли Жан-виденова зима? Помните ли щурма на парламента? Помните ли шествията? Блокадите, барикадите? Аз видях тази зима през очите на 18 годишен първокурсник-баламурник. Свиквах да живея сама, свиквах с новата си свобода и с липсата на сигурност, която дава родителския контрол.  Не подозирах, че има хиперинфлация. Мислех, че аз не се справям с финансите. Не се вълнувах от политическата обстановка. Тревожех се за първите колоквиуми.

Тълпата и личностите в нея

Спомням си, че на въпрос на преподавател – ще присъствате ли на протеста пред парламента, отговорих, че съм прекалено голям индивидуалист. Не харесвам тълпите и не искам да бъда част от тях. Днес продължавам да не ги харесвам. Но на 11 януари вече бях един от протестиращите. Подскачах, танцувах и крещях. Днес мога да направя анализ на случилото се. Мога и изводи да изведа. Мога, дори, да помрача спомените, споделяйки, че съм се почувствала употребена. Но няма!

Най-студентския протест

В моите спомени онова време е в розовите одежди на една нежна революция. Музика и знамена. Идеята, че нещо не е наред. И това трябва да се промени. Идеята, че правиш промяната. И я правиш  заедно със смислени хора. Тълпата се оказа по-хубава, отколкото предполагах. В нея намерих част от най-добрите си приятели. Сдобих се с куп скъпи спомени. Ще ги разказвам на внуците пред камината. Но два от любимите искам да разкажа сега.

За пример и назидание на всички бъдещи тълпи

Любимият ми спомен от онази революционна София, е блокираното Цариградско шосе. Цариградско, като пешеходна зона. Без нито една кола по него. Едно пияно изтикано в средата на „Орлов мост”. Около него куп добри хора пеят песни на „Битълс”. На моменти фалшиво, но с цял глас и душа.

Другият спомен

Още е пред очите ми. Представете си шествие. Представете си студена зима. Шалове, шапки. И ако не подскачаш, освен, че си „червен”, ставаш на шушулка. Представете си кръстовище. Кръстовището до Военният клуб, всъщност. Представете си  тролей. Стои и чака да мине шествието. Хора тръгнали на някъде, вероятно бързащи. Отстрани се люлее шумната тълпа, а пътниците започват да махат и да се усмихват на ентусиастите навън. Само една женица на пределна възраст стои със стиснати челюсти.

Една ръка

Тогава една момичешка ръка се протегна и написа въпросителен знак на мръсното стъкло. Жената се обърна и хвърли злобен поглед. Момичето сви рамене. Отново протегна ръка и направи въпросителната на сърце.

Advertisements

7 thoughts on “Помните ли тази дата?

  1. turin каза:

    Помня, Мила.
    Щях да имам вяра в социалните промени, в политиката и в новините по телевизията, ако не помнех.
    Но сигурно нямаше да познавам приятелите си.
    Затова помня. Заради приятелите. И винаги ми харесва да си спомням. Мерси!

    • Mila каза:

      Ама какви готини завързаци бяхме! Приятелите не знам как си щал да ги пропуснеш, не ни свързават само протестите, но ни сближиха много набързо.
      Спомените са хубаво нещо 🙂 бяха романтични времена. Колко песни се изпяха, колко кисело вино се изпи 🙂 Но, да – казах го и горе – остана усещането, че сме употребени.

      Другото за припомняне от тогава, според мен е активността. Наистина вярвахме, че правим нещо смислено. И нещата зависят от нас. Идиотското е, че в тази по-можеща възраст сме го забравили. И сме се скатали, поне от обществена активност…

      • turin каза:

        Има и друго обяснение – поумнели сме и знаем, че нищо не зависи от нас. Поне не така, видимо. Ако вярвам в нагласата на времето и ако с нещо мога да допринасям, то това са капки в морето – а как с капки се прави море? Може и да става, но в много по-бавни мащаби, отколкото предполага една „обществена активност“.
        Наречи ме негативист, но истинското е не обществената активност – майната й на нея – истинското е точно романтиката. Самата тя. Ако сме забравили нещо, то е че точно от романтиката и ентусиазма се ражда всичко, включително и политиката и обществената позиция…
        А сега искаме второто без първото. Е, не става…

  2. Mila каза:

    Е, хубаво е да си спомниш какво си забравил! А, да си спомниш, вероятно значи, че не си го забравил, а просто сритал в ъгълчето 🙂
    Значи няма шанс да те навия да насрочим една революция за сряда?

  3. Dimitar N. Mitev каза:

    След толкова години въпросителната пак я има по стъклата на лъскавите лимузини обаче! Все по-малко са хората, които я превръщат в сърце за жалост!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s