Помните ли тази дата?

10 януари 1997

Помните ли Жан-виденова зима? Помните ли щурма на парламента? Помните ли шествията? Блокадите, барикадите? Аз видях тази зима през очите на 18 годишен първокурсник-баламурник. Свиквах да живея сама, свиквах с новата си свобода и с липсата на сигурност, която дава родителския контрол.  Не подозирах, че има хиперинфлация. Мислех, че аз не се справям с финансите. Не се вълнувах от политическата обстановка. Тревожех се за първите колоквиуми.

Тълпата и личностите в нея

Спомням си, че на въпрос на преподавател – ще присъствате ли на протеста пред парламента, отговорих, че съм прекалено голям индивидуалист. Не харесвам тълпите и не искам да бъда част от тях. Днес продължавам да не ги харесвам. Но на 11 януари вече бях един от протестиращите. Подскачах, танцувах и крещях. Днес мога да направя анализ на случилото се. Мога и изводи да изведа. Мога, дори, да помрача спомените, споделяйки, че съм се почувствала употребена. Но няма!

Най-студентския протест

В моите спомени онова време е в розовите одежди на една нежна революция. Музика и знамена. Идеята, че нещо не е наред. И това трябва да се промени. Идеята, че правиш промяната. И я правиш  заедно със смислени хора. Тълпата се оказа по-хубава, отколкото предполагах. В нея намерих част от най-добрите си приятели. Сдобих се с куп скъпи спомени. Ще ги разказвам на внуците пред камината. Но два от любимите искам да разкажа сега.

За пример и назидание на всички бъдещи тълпи

Любимият ми спомен от онази революционна София, е блокираното Цариградско шосе. Цариградско, като пешеходна зона. Без нито една кола по него. Едно пияно изтикано в средата на „Орлов мост”. Около него куп добри хора пеят песни на „Битълс”. На моменти фалшиво, но с цял глас и душа.

Другият спомен

Още е пред очите ми. Представете си шествие. Представете си студена зима. Шалове, шапки. И ако не подскачаш, освен, че си „червен”, ставаш на шушулка. Представете си кръстовище. Кръстовището до Военният клуб, всъщност. Представете си  тролей. Стои и чака да мине шествието. Хора тръгнали на някъде, вероятно бързащи. Отстрани се люлее шумната тълпа, а пътниците започват да махат и да се усмихват на ентусиастите навън. Само една женица на пределна възраст стои със стиснати челюсти.

Една ръка

Тогава една момичешка ръка се протегна и написа въпросителен знак на мръсното стъкло. Жената се обърна и хвърли злобен поглед. Момичето сви рамене. Отново протегна ръка и направи въпросителната на сърце.

7 Comments

  1. Помня, Мила.
    Щях да имам вяра в социалните промени, в политиката и в новините по телевизията, ако не помнех.
    Но сигурно нямаше да познавам приятелите си.
    Затова помня. Заради приятелите. И винаги ми харесва да си спомням. Мерси!

    1. Ама какви готини завързаци бяхме! Приятелите не знам как си щал да ги пропуснеш, не ни свързават само протестите, но ни сближиха много набързо.
      Спомените са хубаво нещо 🙂 бяха романтични времена. Колко песни се изпяха, колко кисело вино се изпи 🙂 Но, да – казах го и горе – остана усещането, че сме употребени.

      Другото за припомняне от тогава, според мен е активността. Наистина вярвахме, че правим нещо смислено. И нещата зависят от нас. Идиотското е, че в тази по-можеща възраст сме го забравили. И сме се скатали, поне от обществена активност…

      1. Има и друго обяснение – поумнели сме и знаем, че нищо не зависи от нас. Поне не така, видимо. Ако вярвам в нагласата на времето и ако с нещо мога да допринасям, то това са капки в морето – а как с капки се прави море? Може и да става, но в много по-бавни мащаби, отколкото предполага една „обществена активност“.
        Наречи ме негативист, но истинското е не обществената активност – майната й на нея – истинското е точно романтиката. Самата тя. Ако сме забравили нещо, то е че точно от романтиката и ентусиазма се ражда всичко, включително и политиката и обществената позиция…
        А сега искаме второто без първото. Е, не става…

  2. Е, хубаво е да си спомниш какво си забравил! А, да си спомниш, вероятно значи, че не си го забравил, а просто сритал в ъгълчето 🙂
    Значи няма шанс да те навия да насрочим една революция за сряда?

  3. След толкова години въпросителната пак я има по стъклата на лъскавите лимузини обаче! Все по-малко са хората, които я превръщат в сърце за жалост!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s