Онази, която оставя следи…

Беше преди време. Беше случайна среща в случаен междуградски автобус. Тръшнах се на седалката и сложих слушалките в ушите. Винаги има шанс да пуснат кръшна чалга по тези автобуси. Отработено се справям с проблема, като го игнорирам. Затварям очи твърдо решена да стана невидима. Може би щях да успея. Автобусът се пълнеше. Разни хора търсеха разни места, нагласяха багаж, говореха по телефони. Мен ме нямаше. Съвсем по план. До моментът, когато един глас не каза: „О, прекрасно, ще пътувам до хубаво момиче! Добър ден!” Студена усмивка, възпитано „добър ден”, без да свалям слушалките. После погледът ми отново забит в евтиното русо върху главата на жената отпред.

Съвсем скоро става ясно, че плановете ми да се правя на фикус, не съвпадат с тези съседа по седалка. Възрастен господин. Висок, представителен – костюм, добре изгладена риза, стегната вратовръзка. Сбръчкано, но симпатично лице, паднали, но широки рамене. Много въпроси. Стандартните – за времето, за мястото, за това с какво се занимавам… Установявам, че не чува добре. Но не му е и нужно, защото не иска да чува. Предпочита да говори. Стига му моето кимане. Ако не кимна, повтаря казаното и очаква реакцията ми. Свалям слушалките. Човекът е добронамерен, а започва да става и интересен.

Разказва. Много разказва. За децата, за внуците, за жената: „Ядосва ме, много ме ядосва!”, за децата, за родителите, за дедите, за жената: „Ядосва ме, много ме ядосва!”, за внуците, за навиците им, за детството, за жената: „Ядосва ме, много ме ядосва!”… И някак неусетно – за „голямата любов”. Казва се Ирина. „Къде ли е сега тази Ирина?!”

Мина време, не знам дали ще мога да предам разказа достатъчно точно и правдиво. Което е загуба, защото изказът беше красив. Архаичен и много красив.

„Беше във Варна. Аз съм от Варна. Бях войник. Тя беше ученичка още. Баща и – много богат. Бяхме съседи. После разбрах – знаела е кога минавам. Стояла е на прозореца да ме види. Тичала е по улиците, да заобиколи, да ме срещне уж случайно. Виждахме се. Известно време се виждахме. Разхождахме се в „Морската градина”. Прегръщам я, а сърцето и – тупка, тупка! Но майка ми разбрала. И ме извика: „Сине, тези хора не са от нашата черга. Богати са. Никога няма да ти я дадат!”

Аз заминах. Баща и го пратили в лагер. Взеха им всичко. Тя станала работничка. Омъжила се. Мъжът и не струвал, но се омъжила. Избягала от техните и се омъжила. После записала да учи. Като дъщеря на народен враг нямала право, но като работничка със стаж – имала. Можела вече да учи. Видях я в София. Видях я случайно на спирката на 20-та. Заведе ме на купон. Бедни времена бяха. Беше се развела. Аз вече бях женен.

Мина време. Пак се изгубихме. Пак я срещнах. Пак случайно. Бях се развел. Бяхме в нейната квартира. Бяхме заедно. Тя каза: „Остани! Остани с мен и бъди баща на дъщеря ми!” Аз се държах лошо. Грях ми на душата – държах се, като измет. Още ме боли за тогава. Облякох се и си тръгнах. Оставих я сама посреднощ.

Ходих да я търся преди две години. Ходих до къщата им във Варна. Съседките викат: „Господине, закъснял сте! С много години сте закъснял! Реституираха им имотите. Тя е женена за немец, сега. Кой знае къде по Хаити си кара отпуската?!” Обаче, аз се чудя, ами, ако са я убили. Ако са я убили да и вземат парите?! Бях решил да живея до 95. Ама сега си викам – Ирина сигурно са я убили. Да отивам на небето, че да се съберем!

Така, моето момиче! Добре да ме чуеш, искам! Такъв съвет ще ти дам! Живей живота си така, че да оставиш следи! Така, че някога някой стар дядо, на 85 съм, да седи и да те мисли. Да се чуди къде си и как си! Да те помни!”

Усмихвам се. Отпивам от кафето си. Той казва: „О, и аз имам кафе. Жената прати. Я, тя и сандвич ми е пратила?! И как го е загърнала!… „лошата жена”… как само се грижи за мен…” Усмихва се виновно. Отпива и пак заговаря – за децата, за внуците, за „лошата жена”… „тя не е много добре със здравето…“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s