Имам проблем с Дядо Коледа!

Този прекрасен образ

Харесвам дебелите брадати мъже. Особено тези, които могат убедително да казват: „хо-хо-хо”. Нищо, че ми звучи като „йо-хо-хо” и все се чудя къде е бутилката с ром. Харесвам и безвъзмездното даване на подаръци. И, нищо, че ме пропуска. Сигурно, защото не съм от послушните момичета. Харесвам и червените му дрешки. И, нищо, че „Кока кола” го е облякла в тях.

Не харесвам лъжата

А, този прекрасен образ е една прекрасна лъжа. И пазарните принципи я развиват непрекъснато. Но, кой съм аз, да възразявам срещу пазарните принципи?! Все едно да възразявам срещу демокрацията. Както е казал чичко Чърчил „…не е най-доброто, но нищо по-добро не е измислено.” Давам си сметка, че дядоколедната индустрия дава хляб на много хора. И мога само да и кажа „браво” за това.

Проблемището

Обаче – аз не лъжа. Спазвам този принцип независимо какви ядове изсипва върху клетата ми глава. Смятам, че са в пъти по-малко, от тези, които ще и се струпат във времето, ако си позволя да излъжа. За мой ужас осъзнах, че по въпроса с дядо Коледа лъжа вече осем години. Детето ми е на девет. Давам си сметка, че не съм имала избор и просто съм поддържала един „обществен договор”. И сега… Как сега да кажа на щерка си: „Моето момиче, мама не лъже. Мама е болезнено искрена за всичко. Обаче, това с Дядо Коледа… не е съвсем така…”

Ако го пише в „Поуст”

Знаете ли коя е най-известната вестникарска статия на всички времена? Написана е през декември 1897 година. И от тогава е препечатвана безброй пъти. Неин автор е известният журналист  Франсис Чърч. Тя е в отговор на писмото на едно осем годишно момиченце. Изправен пред същия въпрос със съществуването, баща и казва: „ако го пише в „Поуст” – значи е истина”. Малката Вирджиния изпраща писмо до редакцията, в което пита: „Е, има ли го?”

Текстът е наистина прекрасен

Това е част от него:

„Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.
Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.”

Но и този текст е лъжа…

Нищо, че е красива лъжа. Мога да гарантирам съществуването на „любовта, благородството и преданността“ само дотолкова, доколкото аз ги проявявам. Мога да гарантирам съществуването на „красотата и радостта“, само, доколкото аз мога да ги видя и създам. Светът е тъжен независимо от Дядо Коледа. Има ужасно много тъжни Виджинии в него. И, толкова по-зле, че е тъжен и заради Дядо Коледа. Ужасно много Вирджинии няма да получат своите подаръци.

И сега…

Знам, че мога да удържа „детската вяра, поезия, романтика” в своето чедо и без Дядо Коледа. Но ми предстои да развенчая един герой. И да призная, че съм излъгала…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s