Древни легенди, градски легенди, горчиви лъжи и сладки истини

Най-красивата легенда

Още в детски годин един мит беляза представата ми за връзките. Легендата за андрогините. Тези великолепни същества имали по две глави, четири крака, четири ръце. Били изключително силни и можещи. И умни. И горди. Толкова горди, че дръзнали да съперничат на боговете. Да се сравняват с тях. И да мерят сили. Това, разбира се – разгневило боговете.  И, те, разбира се –  ги наказали. По един съвършено прост и съвършено жесток начин. Разделили великолепните същества на две. От тогава човеците се лутат по Земята. Носят по една глава, две ръце и два крака. И търсят изгубената си половинка. За да станат отново силни и можещи. И дръзки. И пълноценни.

Ироничната действителност

Животът, сляпата случайност, боговете… винаги са имали горчиво чувство за хумор. „Да, може би на земята има някой създаден точно за мен, но едва ли някога ще се срещнем!” И как бихте могли! В това точно технологично общество! В него свързването е все по-лесно, но връзките все по-трудни. Идиотско, но факт – колкото повече хора познавате, толкова удържането на идеята за  „единствения” е по-невъзможно.

Феноменът „фаст фуд” се утвърждава и в интимните връзки

Удобен, но нездравословен. Ако си прехвърлил 30-те без да си създал семейство, става все по-трудно да вярваш в идеята за „половинката”. Да не говорим, че започваш да не вярваш в идеята за любовта. Тя бива сведена до секс. Интимността, истинското докосване, приемане, разбиране, грижа… кой има време за това?! Може би не срещата, а оставането е големият казус?

Колко невъзможно е допускането, че…

…ще си ми интересен и след пет години; още ще те желая; ще вярвам в мечтите ти; ще си единствен;  ще си лоялен; обичащ; впечатляващ… кой може да твърди, че опознаването няма да доведе до отегчение?! Кой разумен човек може да гарантира, че с времето ще става по-хубаво, а не обратното… никой! Ако се вярва на статистиката – гарантирано е точно обратното – развенчаването, разочарованието, разобличаването… Това демотивира. Демотивира и опита за свързване, и усилието връзката да се задържи.

Още по-ироничната действителност

Но, дали серийната моногамност е най-тъжното нещо? Не е ли по-страшна друга съвременна истина, тази, че: „всеки садист намира своя мазохист”?!  Кой дявол е по-черен – нездравословните връзки или невъзможното свързване?! Ето тезата: „Винаги, когато на интимната връзката се разчита да попълни недостиг в личността – тя е осъдена.”

Осъдена да не се случи или да бъде нещастлива

Ако искам връзка, за да се грижи някой за мен, може би ще я намеря. Но заедно с грижата ще получа похлупването, контрола, зависимостта. Ако искам връзка, защото искам да се грижа за някого, може би ще я намеря. Но, заедно с нея ще получа неравно партньорство, постоянни изисквания, вменяване на вина… Тогава?

Ето нова теза!

Прекалено много усилия се хабят в търсене на перфектната половинка. Много по-адекватно е те да бъдат инвестирани в това аз да се превърна в перфектната половинка. А перфектната половинка… тя не е не нищо друго и различно от пълноценна зряла личност. Така, когато някой хубав ден срещна друга пълноценна зряла личност, тази среща ще е толкова красива… колкото може да е!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s