Обичам те!

–         Дени, Дени, ела бързо! Трябва да ти кажа нещо важно! – тича и идва. Заинтригувана е. Казва: „Да, кажи!” Казвам:

–         Много те обичам! – видимо е разочарована: „О, мамо, това го знам!” После ми прощава и ме прегръща: „И аз те обичам!”

„Обичам те“ не е като „добро утро“ или „лека нощ“. Не те обичам, защото „така трябва“. Възпитано е. И е прието. Не казвам „обичам те“  вместо „добро утро“. Но те обичам всяко утро. Дори когато не е добро. Обичам те, когато съм до теб. И когато ме няма. Обичам те, когато съм щастлива. И когато съм без сили, пак те обичам. И когато изхвърлям боклука, и когато пея…

Колко е трудно да кажеш „обичам”? Много! Но, уви, често е по-лесно е да го кажеш, отколкото да го изпиташ. „Обичам те” е различно от „обичай ме”. И от „обичам те защото…” И от „обичам те, но…бъди такава, направи това…”

Обичам те спокойно и естествено като изгревите и залезите. Като глътка вода. Като въздуха. Като неочаквана усмивка. Като лист, като цвете, като заиграли се малки котета… обичам те!

Advertisements

2 thoughts on “Обичам те!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s