Мазолчето на моята душа

Какво ви плаши най-силно?

Паяците? Смъртта? Самотата? Злобата? Агресията? Провалът? Липсата на лоялност? Войнстващата глупост? … Страшнички са. Но, в личните класации на повечето хора, смъртта държи приза за „най-лошото”. Мисля, че не искам да правя цивилизационен разрез на обществото. И не искам да обяснявам как сме се отдалечили от природата. Не разбираме живота. Отричаме естествената му логика. И, поради това, драги зрители, ни е страх толкова от смъртта…

А, тя, проклетата, е просто част от живота

Най-логичното нещо, което може да ти се случи, ако си се родил. И, тя, проклетата, е част от моя живот. Или ще бъде… след  време. Но, тя, проклетата, ми взе любими хора. Съвсем лично я познавам. Познавам болката която носи на живите. Знам, че колкото повече си обичал, толкова повече боли. Колкото повече си имал, толкова повече ти липсва. Знам как се припознаваш по улиците. Колко дълго не можеш да спиш. Как бързаш да се събудиш. И се събуждаш разплакан. Как не можеш да промениш нищо. И колко боли от това.

Това е мазолчето на моята душа

Заради тази болка си имам мазолче на душата. Заради нея не мога да жаля за мъртвите. Не мога да плача. Вече не искам. Мога просто да помня. Скоро почина баба ми. Отиде си на 88. Светла и памет! Милото ми бабче! Просто прекрачи и отиде от другата страна. Винаги съм се удивявала колко спокойно приемаше всички драми, които сполетяха семейството. Нейната грижа беше за живите. „Умрелия – умрял”. Липсва ми. Но тя беше първия близък, когото изпратих спокойна. Не остави несвършена работа. Изживя един пълноценен живот. И до последния си дъх… буквално… се грижеше за любимите си хора.

И не, не смъртта е най-страшното!

Много по-страшно е да не си прегърнал никого днес. Да не си казал на никого, че го обичаш. Да не си изпитал обич. Да не си се смял. Да не си изтананикал песен. Да не си мечтал. Да не си попитал никого как е… днес. Да не си се опитал да разбереш какво точно ти казва.  Да не си се усмихнал на някоя витрина. Да не си подушил кафето си с наслада, да си го изпил като лекарство…

Със сигурност има по-страшни неща от смъртта…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s