Каква е голямата надежда на човечеството

Как е разпределен разумът?

Един брадат виц твърди, че е най-справедливо разпределеният ресурс на Земята – никой не се оплаква, че му е малко. Въпреки това, сферите, в които час по час се извива вой, че липсват нови и добри идеи са… реално всички сфери на човешкия живот. От политиката и икономиката до личните отношения и изкуството.

От кога се мисли мисленето

Инстинктът ми е да направя исторически преглед на мисленето за мисленето. Тръгвайки, познайте от къде?! Колегите философи, без проблем ще познаят и от къде бих минала. Друг възможен прочит – изследване на източният и западният тип мислене. И разбира се – неизбижното минаване през любимият дзен будизъм, който си няма епистемология, просто защото там познанието се случва, като да те тресне тухла – внезапно и непредвидено.

Практическото мислене

Причината за този пост е книгата „Практическото мислене” на Едуард де Боно. А причината за тази книга, както обяснява авторът и е, че „В момента в Англия има повече професори – специалисти  по санскрит, отколкото по мисленето като умение.” Достатъчно съм изкушена от „чистата наука”, за да се отнасям с леко пренебрежение към опростяването и подчиняването на практиката и бързата полза. Но, книгата си заслужава, защото без излишно задълбаване в теоретизиране – относително схематично и определено четивно, де Боно предава своята теория за мисленето.

Как се случва

Да Боно описва и не просто как се случва, но и как зацикля мисленето. Предлага и начини да бъде освободено. Но 30-те минути, които мога да отделя – свършиха. За въображението, творчеството и чувството за хумор ще пиша утре. Колкото до голямата надежда на човешкият вид – де Боно казва, че тя е в относителната му глупост. Защото „Едва ли би имало място за оптимизъм, ако човечеството беше толкова умно, за колкото се мисли, и въпреки това се забърква в толкова каши.”