Липсата на правила налага нови правила

„Постмодерната етика”, Зигмунт Бауман

Един любим съвременен философ

За мен „философ”, за света „социолог”. Но, на нивото, на което работи той, границата между философия и социология е доволно размита (почти колкото границата между „Модерност” и „Постмодерност”). Благодарение издателство „ЛИК” и Мария Димитрова, на български има издадени няколко негови книги.

Поглед отгоре

И, има смисъл да бъдат прочетени от всеки, който би искал да погледне „от високо” или смислово и цивилизационно на въпросите отнасящи се до съвременността, социума, обществените и личните взаимоотношения. Не оспорвам практическата стойност на някои от „Маркетинговите бестселъри”, но, твърдя, че са трогателни еднодневки на фона на трудове от такъв калибър. Книгите на Бауман имат онзи, по-особен, и диалогичен, и обобщен поглед, на който е способна само философията.

За непознатата думичка „етика”

Що е то и има ли я? От гръцки „етос — обичай”. От философски – дял от философията, който интерпретира нормите, въпросите и правилата на морала. В рутинен ежедневен смисъл – онова нещо, на което ако те научат, правят живота ти по-труден. Маркетинговите бестселъри рядко я използват. Практическата полза от нея е спорна. Как, обаче да оцелее едно общество, което се опитва да забрави за етиката?

Утвърдените стожери губят значението си

До, времето, което наричаме „съвременност”  етиката е била гарантирана от обичаите, религиите, авторитета на старейшините и държавата. Днес, личностите се чувстват все по-свободни от оковите и на религията, и на традицията, и на държавата. Издигат в култ суверенитета си, превръщат го в знаме. Азът е придобил небивали до сега в историята на човечеството размери.

Ще оцелее ли общество?

Как би могло да функционира общество от личности, в което целта на всяка от тях е да превъзхожда другата? Да стане, по-голяма, по-силна, да влияе и да владее възможно най-много от останалите личности. Не искам да преразказвам отговорите на Бауман. Ще кажа само, че в парадигмата, която предлага той – етиката е въпрос на личен избор.

Вроден ли е моралът?

Постмодерната етика не е продукт на предписания и утвърдени правила, а се случва в непрестанния избор: „А, сега как да постъпя?!” И минава през това, че ако искам да бъда разбран и приет – трябва да се постарая да разбера и приема другия. Защото, в крайна сметка не сме толкова различни – мотивите и целите ни си приличат. Човешки са. И той, като мен иска да се утвърди и наложи, но и неговата друга основна цел е да бъде разбран и приет. И може би – обичан. Но, за да постигне това, не му е необходимо да ме владее и подтиска, а просто да ме срещне.

И, общо взето –  Апокалипсисът се отлага.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s