Искам време!

Не мога да разбера!

Що за отвратително поведение! Не спира да бяга. Все се изплъзва. Тъкмо – аха… и – не. Плези ми се зад ъгъла. Хуквам след него. И се препъвам в токовете си. И се пльосвам по очи. Може да не е много поетично и красиво, дори не е „красиво казано”, ама е истина. Изправям се и пак – аха… и – не. Дори когато съм навреме, пак нямам време. А, когато най-сетне сме в крачка с времето, влезли сме си в ритъм и се разбираме относително добре… спирам да гледам часовника и започвам да гледам календара.

Дали да не се възгордея?

Като се замисля… то, от къде ли повече от 30 минути на ден време да се замисля… в последно време и тях „скипвам” (много „тредни” е станала тази думичка напосладък) Ако река – мога и да се възгордея. Съвсем съм си „в крак” на времето. Доста хора не знаят какво ще правят утре, аз имам план до юни догодина. А, този за следващия месец е съвсем детайлен.

Язък, че…

Графата „случайности” никога не е достатъчно голяма. Затова, като хукна по графика си, освен, че изплезвам език, все съм с усещането, че никъде не стигам. Ставам по график, лягам по график, ужасно се изнервям, когато не заспя по график… По час обръщам внимание на чедото си, по час виждам приятелите си…

Имам нов план

Мисля да оставя планирането само за работата. Решавам да не бутам и ръчкам личния си живот! Позволявам си да му се радвам. Ще се постарая да забравя, че времето съществува, когато мисля за хората в живота си. Твърдя, че не е задължително времето да е враждебно и лошо. То дава уроци и произнася присъди. Май това е „неговата работа”. Тези присъди не подлежат на обжалване. Но и, рядко някой иска да обжалва присъдите на времето.

http://www.youtube.com/watch?v=vHjre711Gh0&feature=related

Advertisements

3 thoughts on “Искам време!

  1. lilia каза:

    На кого му стига -аз не познавам такъв човек.Въпроса е за какво го използваш-дали за полезни или за лоши неща.Наистина чувствам , че все още допускам грешки на принципа случайни и необмислени.Това ме дразни, ако не се забелязва , да го кажа.А за гордост и дума да не става-това не ми е присъщо-понякога се затварям в себе си , може би изглежда като възгордяване, но наистина в мен няма и следа от такова усещане.Та аз съм възпитавана винаги да гледам да се грижа , да се лишавам за другия-визирам брат .Това е останало и до днес.Себе си поставям назад, няма място за гордост.В мен изникват редица въпроси, на които търся отговори.Не искам всичко до което се докосна да се налага да изписвам публично-затова се затварям и мисля, изглеждам разсеяна, но доста теми са в процес на търене и обхождане от различен ъгъл.Ако съм създала такова усещане – моля за извинение.

  2. Дянко Дянов каза:

    Може да не обжалваш присъдите на времето, но може да преразгледаш отношението си към него. И да свикнеш да си отделяш „тихата минутка“.

  3. Явор каза:

    Ооо, аз ИСКАМ да обжалвам присъдите на времето. Освен това времето ВИНАГИ е враг – или минава прекалено бързо, или прекалено бавно. Въобще времето е едно гадно явление…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s