Какво щеше да стане, ако слоновете имаха крила?

А, какво щеше да стане, ако мравките бяха големи колкото кучета?

А, какво щеше да бъде, ако небето беше кафяво?

А, как щяха да изглеждат дърветата, ако земята беше лилава?

Ще успяваме ли да се разбираме, ако един цял ден цял ден изговаряме думите на обратно?

И така нататък и така нататък…

Това са мои вариации

на мисловните предизвикателства по модела на Едуард де Боно от книгата „Научете детето си как да мисли”. Това „как” в заглавието винаги леко ме е дразнело. По идея – бих предпочела да науча детето си да мисли, не да го огранича с това „как” да мисли. Това внася елемент на принуда и окастряне. Когато ми попадна, книгата силно ме впечатли. Мисловните провокации и предизвикателства, освен, че са моя любима тема, се оказаха приятен начин да „играя” с попорасналата си дъщеря. И да държа умът и буден и критичен.

Я, колко е интересен този свят!

Забелязали ли сте, че любопитството е естествено присъщо на малките човечета. Още едва прогледнали, те жадно поглъщат света. Опознават го както сварят – с очи, уши, нос, ръце, уста…( за ужас на майките си). Забелязали ли сте, че това естествено любопитство при малцина се запазва за цял живот. Някъде към прогимназията, образователната система успява да го унищожи в по-голямата част от питомците си. Въпросната система прави така, щото тотално да погуби този естествено присъщ стремеж към знания. Пълни с дълбоки въздишки класните стаи и с ядове главите на учителите. „Не щат, бе! Не щат да учат и това е!”

Ма, как и да щат?!

Като цяло системата е ориентирана към възпроизвеждане, не към търсене на знания. Не стига и това, че учебниците са скучни и лошо написани. Не стига и остаряла форма за оценяване, ами нашенската образователна система е заспала през 50-те и още сънува, че още може да си позволи да принуждава, не да мотивира.

Да знаеш е забавно!

Хора, това са нашите деца! Ако мислите, че ваш родителски дълг е да ограничите пораженията на родното образование, като седнете да пишете домашни заедно с тях, като им обясните как трябва да положат усилия, защото са длъжни, защото това ще им отвори врати, защото ще им даде добър старт – грешите. Ако смятате, че трябва да наказвате за несвършена работа – още повече грешите. Най-много да си докарате луди пуберски бунтове вкъщи.

Да пробваме да променим модела

Може би не по-лесно, но по-градивно е да научим децата да мислят. Да са любопитни. Да усетят вкусът към откриването на нови факти, знания, мисли. Това е градивно – другото е принуда. А свободолюбието и стремежът да се изплъзне от принудата е друга характерна човешка черта.

Толкова! 30-те ми минути изтекоха.

Скоро обещавам нов пост на тема „де Боно е готин”

Advertisements

4 thoughts on “Какво щеше да стане, ако слоновете имаха крила?

  1. Пламен каза:

    Привет,

    Хубаво де, ама защо само за децата говориш…? Ние възрастните нямаме ли право да се учим??? 😉

    Ще ти споделя моите впечатления. Според мен образователната система, учебниците и другите субективни фактори нямат вина в намалялото ни желание да опознаваме света. Просто „Колкото повече знаем, толкова повече виждаме какво не знаем“. Това, според мен е пряко свързано със степента на абстракция във всеки от нас…Мога и математически да го кажа: Колкото по-висока е степента на абстракция у даден човек, толкова по-голямо е любопитството му.

    *Забележка: Предпочитам да деля хората не по интелект, а по степен на абстракция. По-точно ми се вижда 😉

    • Mila каза:

      За децата, щото вкусът към ученето и „абстракцията“, ако правилно схващам смисълът, който влагаш в понятието, се възпитава именно в детството. И не е редно да се опропастява от системата призвана да го култивира. Щото запазването на любопитството е често продукт на семейната среда, не на образователната.

      • Пламен каза:

        Тц, нивото на абстракция, което имаме си е генетично зададено…Случва се най-прост овчар да решава по-лесно задачи от математик…Децата трябва да се учат да разпознават моралните ценности и предметите. Асоциативните връзки и абстракциите си ги правят сами.

  2. Пламен каза:

    И още нещо.

    Човек се развива от малко човече към по-голямо такова, благодарение на две неща – сравнението и абстракцията. За това израза „Как да мисли“ е правилен, когато става въпрос за сравнения…“Да мисли“ може този, който се е научил как да го прави и може да си позволи известни забежки към абстракциите ;ППП

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s