Една звезда, едно ребро…

Имало едно време едно ребро. То било прекрасно, напълно съвършено ребро. Красиво само по себе си. И животът му бил прекрасен. Пълен със звездни нощи и слънчеви дни. Но реброто не намирало покой. Имало проблем, който не можело да разреши. Чувствало, че е нечие. Но, не знаело чие е. Никой и нищо, дори то самото, не успявало да убеди себе си, че всичко е наред.

Една нощ стояло загледано в небето. То било обсипано със звезди – малки и големи, близки и далечни, весело мигащи и тъжно тлеещи. Внезапно една звезда протегнала ръка и погалила реброто. Попитала:

–         За какво тъгуваш?

–         До сега тъгувах, защото бях само – казало реброто – от сега нататък ще тъгувам, защото започвам да халюцинирам. Нямам на кого да принадлежа, а вече губя и своя ум. Звездите нямат ръце и не могат да галят! Това знам аз, на това са ме учили и това съм виждало!

–         Така е. Звездите нямат ръце, нямат сърца и категорично не могат да говорят. Но има вълшебни нощи, когато вселенският термостат изключва и чудесата са възможни. Трябва само да си на правилното място в правилното време.

–         Не знам дали е правилно да ти позволявам да ме галиш – прошепна реброто.

–         Нищо лошо няма в това да те погаля – каза звездата – но не мога да ти помогна. Обаче, знам кой може! Потърси мастилницата. Тя твърди, че е стара колкото света и е събрала цялата му мъдрост. Тя ще те научи!

–         Благодаря, но как да я намеря?

–         Просто не спирай да търсиш – казала звездата и започнала да избледнява, защото идвало слънцето.

Тръгнало да реброто да търси мастилницата стара като света и събрала цялата му мъдрост. Вървяло много дни – крачело бързо и упорито, понякога падало, но пак ставало и продължавало. А, нощем, заспивало изтощено. Затова проспало всички усмивки, които звездата му изпратила от небето.

Уморило се да върви, уморило се да вярва, че ще стигне. Знаело само, че никога не е било така само, както, откак търсело. „Безсмислено е. Дори да има смисъл, няма да намеря кой да ми го каже. Дори да се намери кой да ми го каже, аз съм едно глупаво ребро, няма да мога да го разбера. Тази мастилница не съществува! Звездата ме излъга! А, аз избрах да и вярвам. Тя ме предаде! Тя е жестока и зла! Подигра се с мен! Не я дожаля! Не я досрамя!” Разридало се реброто. Плакало дълго и мислело, че е изплакало цялата си болка, но сълзите продължавали да капят. Направили ручейче и се събрали се на локвичка.

Реброто вече нямало сили да върви, нямало сили дори да плаче. И категорично отказвало да намери сили да търси. Нямало да търси каквото и да било и когото и да е. Щяло да си остане тук. Да се покрие с плесен. Да стане на прах. Изтощеното ребро заспало. Сънят отнесъл умората и притъпил болката. Събудила го песента на щурците. То разтъркало очи и видяло локвата до себе си.

–         Какво си ти? От къде се взе? Тук бяха моите сълзи?

–         Аз съм мастило. Ти ме изплака.

–         Нямам нищо общо. Аз съм само едно ребро. Пребродих света, защото нямах покой. Исках да знам на кого принадлежа. Исках да ми кажат. Исках да намеря…

–         Кой ти каза, че си ребро?! Ти си перо!

–         Не съм перо – ребро съм си, цял живот съм било ребро и такова ще си  остана.

–         Помисли отново.

Реброто се ядосало. Много се ядосало даже. Тази нахална локва се опитвала да му внушава небивалици! Първо и обърнало гръб и решило да я забрави. После, защото не спирало да и се ядосва, решило да и каже колко е нагла и колко греши. Навело се над мастилото и се приготвило да извиси глас. Но изведнъж спряло. В локвата видяло отражение на перо. Своето отражение. Нямало какво да каже. Просто се отпуснало встрани.

А звездата протегнала ръка…

Този пост е вдъхновен от Деси Бошнакова и Едуард де Боно. Много харесвам и двамата. Ако вие харесвате мен и публикацията, гласувайте за нея в „Свежо“ http://svejo.net/story/literature/793157-edna-zvezda-edno-rebro-mila-mila. Така ще ми дадете възможност да получа безплатен пропуск за семинара на Е. де Боно в София. Благодаря!

Advertisements

14 thoughts on “Една звезда, едно ребро…

  1. Пламен каза:

    Що ли ми се струва, че цялата шумотевица около другаря Де Боно, ми прилича на евтин Пи Ар…колко бил велик, как всички го обожествявали…остана и захвърление сутиени да почнете да публикувате ;)))

    Иначе историята на реброто е интересна…напомня ми приказката за Неволята…

  2. turin каза:

    Перо, мисля си, че добре ще ти дойде една дълга почивка. Море. Пясък в панираните миди. Майната му – може и малко приятели тук-там. Не си перо, ръка си. Не гледай отражения – пиши и чувай отгласи 😉 Майната й на работата – тя е между другото. Наистина.

    • Mila каза:

      Яска, не съм ръка, личност съм, забележителна при това 🙂
      А условието на задачката включваше да се използват поетични думички като ЗВЕЗДИ, МАСТИЛО, РЕБРО, РЪКА, ТЕРМОСТАТ, УМ 🙂 познай, с коя имах най-голям проблем, ама един колега седна, преодоля изумлението си и ми обясни що е то „термостат“
      Иначе – забавлявам се даже на работа… ама ми е крайно време за плаж, съгласна съм 🙂

      • turin каза:

        Ох, то пак ли било статия за състезание… 🙂 Не знаех, а и, както ти писах, бях супер изморен и май най-добре беше да затриеш тия мои коментари.

        Знаеш ми мнението за блог-състезанията, както и за всякаквите верижни постове. Ама айде да не ставам лош… И аз се стреснах леко, като прочетох а термостата. Викам си или Мила нещо я е треснала тухличка няъде на улицата, или е от магнитните бури. Ясно, от състезанието е значи – което е същото 😉

        (Успех от мен иначе – щом те кефи въпросният. Аз се обривам от такива като де Боно, но пак млъквам, че читателите ти ще дойдат с камъни;)

  3. turin каза:

    П.П.: За разбирането с блога – той е само една тетрадка, нищо не разбира, милият. Ако имаш нежду от помощ за прошнуроването, свиркай. Иначе си яка, къртиш! 😉

    • Mila каза:

      Знам, че мога да разчитам на теб, затова и се закачам 🙂 проблемът ми е, че не мога да слагам връзки в текста 🙂 обаче подозирам, че е системно.
      Ама – някой ден като се добера до вас, аз ще обръщам внимание на Краси и децата, а ти на блога, после ще обясниш това с прошнуроването как става 🙂

      • turin каза:

        Над полето за писане трябва да имаш една лента с бутони. Разгледай ги, нацъкай ги – най-вече този с надпис „link“ (може да изглежда като звена на верига и да се активира след избиране на някакъв текст в полето).

        И още нещо – не съм чел подробно, но май в първата публикация от верижния спам (хм, сории;Р) има конкретни изисквания какво да се добави в текста. Трябва да сложиш един параграф текст с линкове към началото на веригата и т.н. Та виж дали си ок с тия правила, за да участваш наистина в състезанието. Текстът ти е готин и го заслужава 😉

  4. Mila каза:

    Ти си елитарен келеш, Яска, ама аз си те обичам 🙂 И за наказание и назидание на такива като теб – ще пусна поне още няко поста в стил „де Боно е готин!“ 🙂
    А, за състезанията и прочие – забавлявам се 🙂 пускам и ред други статии, та… няма да се оправдавам 🙂

    • Mila каза:

      А, не знам какъв коментар трябва да напишеш, за да го изтрия, но те предизвиквам – пробвай! 🙂

    • Ева каза:

      че е келеш, келеш е, че и двете много го обичаме и това е вярно. Статията е прекрасна, Личността на моята мила Мила е най-ярката и аз съм щастливо огряна от нея. Бре къв кеф да имам двама толкова любими хора :Р

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s