Отпусни го, това сърце!

Имало едно време един баща

Този баща, беше моя баща. Не знам защо точно днес и защо точно сега, но много искам да кажа: „Благодаря, че ме научи да „виждам”. Благодаря, че ме научи колко красива може да е една картина, кадър, сцена, фраза… Благодаря, че ми четеше разказите на Джек Лондон за лека нощ. Благодаря за музиката! Все още обожавам „Четирите годишни времена”, ти ми помогна да ги „чуя”. Благодаря, че още преди да знам много други неща, знаех, колко красиви са православните песнопения… Благодаря за вечерите, когато проявявайки снимки, слушахме радио „Свободна Европа”.

Благодаря, за свободата

Благодаря за усещането, че мога да прекрача всяко правило, ако преценя, че искам и трябва. Благодаря, че ме научи да се смея. Благодаря, че ме научи да се смея шумно. Каквото и да се случва, винаги мога, просто да се посмея. На себе си най-много… Благодаря, че ме научи, не да гледам, а да виждам, не да слушам, а да чувам. Благодаря, че точно ти си моя баща! Благодаря, че ме обичаше, колкото ме обичаше. Благодаря, че те имаше. Благодаря, че толкова боли, като си помисля, че вече те няма.

Благодаря за очите, които не можех да излъжа

Нито зелени, нито кафяви, нито сини, от всичко по малко. Понякога хапливо присвити, но винаги с „онова” пламъче. Онова, по което личи, че най не обичаш да ти е спокойно. Дето казва: мога да реша да обърна света, мога и палачинки да правя. Но, каквото и да правя, правя го, защото аз съм го избрал! И се гордея с ината си! И си го наричам „сила на духа”. Няма как да забравя тези очи. Виждам ги всяка сутрин в огледалото… съвсем същите. А, ако установя, че пламъчето им го няма, си спомням друго.

„Отпусни го, това сърце!”

Отпусни го, това сърце! Усмихни му се на този свят! Песимистите, обикновено са прави, но оптимистите живеят по-щастливо! Свитото сърце, малките души, никому не са потребни! Дори на себе си! Човек трябва да може да мечтае! Да може да обича! Да може да помага! Да помага, дори, когато знае, че ще го направят на глупак! Да работи! И да работи с удоволствие! Да се движи, да променя, да пази пламъчето…

И да отпуска сърцето си!

Advertisements

3 thoughts on “Отпусни го, това сърце!

  1. Боряна каза:

    Много карасиви думи и усещания . Най-скъпите ни хора …Благодаря, че те има 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s