Доживях!!! Случи се!!! Дано и се повтори в този живот!!!

Видях с очите си, как стотици хора се подредиха в стройна опашка, за да вземат автограф от писател!

Вчера се опитах да заведа Дени на представянето на новата книга на Хорхе Букай. Обещах и да си вземе и автограф. Заведох я. Не знам дали това представяне се е случило. Беше обявено за 19 часа. Бяхме там в 19 без 5. Опашката от почитатели излизаше извън книжарницата. Стройно подредена в по три и четири редици, стигаше на 30-тина метра по булеварда!

„О, рожбе, никакъв шанс!”

Заявих твърдо от висотата на 10 сантиметровите си токове! На очите и се появиха сълзи. За втори път я разплаква този човек! С моя помощ, де. Ама, това, не го извинява! Първия път беше, когато и порочетох за „лека нощ” първата история от първата му книга „Нека ти разкажа”. За слончето. Проблемът с четенето за лека нощ, е че и мама иска да и е интересно. Реших, че тази книга върши работа за целта.

Историята за слончето вкратце:

Минава авторът покрай цирка. Ден след ден вижда един огромен слон, вързан за доста неубедителна верига. И се чуди, и се чуди, защо не вземе да я скъса и да си тръгне по пътя?! Един ден, се намира кой да му обясни: “ Слонът е вързан там от малко слонче. Като малко слонче е опитвал да се откъсне, но не успявал. После, просто се отказал да опитва.“  Спрях да чета, обърнах се към Дени и с изумление видях, че очите и са насълзени. „Какво има, слънчево зайче?!” „Мъчно ми е за слончето” гласеше отговорът. Като разказах случката на кръстницата и,  тя ме заплаши, че като влезе в пубертета това дете, ще ми трябва отбор психолози, за да се справям с него. Може и да се окаже права. Скоро ще проверим.

А, вчера с малката се договорихме

аз да и напиша посвещение на книгата. Но, докато стане на 10, да я запозная с „истински автор”. Имам малко повече от година. Започвам да пиша списък с достойни. Приемам предложения. Колкото до чичко Хорхе – начинът, по който пише за психология е впечатляващ. И съм безкрайно доволна, че е и работещ. Тръгвайки си безславно от несъстоялата се среща с него, Дени пожела сладолед. Избърса сълзите, хапна го, после въздъхна:

– Наистина нищо не утешава така, както сладоледа!