„Соколския манастир” или „Ама, ти си била там!”

Не са под път и над път местата, в които затаяваш дъх. Времето спира, за да ти дъде възможност да се насладиш на момента. И, ако изобщо съумееш да се движиш, се движиш на пръсти.

Така се почувствах в „Соколския манастир”.

Дълго се бавих преди да постна снимките – бледнеят безобразно през магията на мястото. За мен храмовете и манастирите имат особен смисъл. Отвъд този смисъл, манастирът е на почти два века. Левски е намирал подслон там. А група четници намират смъртта си.

Манастирът е женски. Жив и действащ. Скоро минал през ремонт. С невероятно красива, видимо поддържана градина. С чешма с девет чучура, строена от Кольо Фичето, със стенописи от Захари Зограф. Намира се по горното течение на Янтра, над Габрово.

Не помнех, че съм била там, докато не влязох в двора. Спомних си ученическата екскурзия, дивите пуберски времена. Малко след като си тръгнахме, позвъни майка ми и попита как сме, къде сме. Аз вдъхновено и разказах. Тя търпеливо изслуша излеанието ми, после каза: „Ама, ти си била там?! Беше малка, явно не помниш!”

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s