Хайде да правим глупости!

Има едно правило „Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи!”

В случая „Каквото една система сама си направи, никой друг не може да и направи!” Системата, която ми е тема е системата на образованието. Чувствам се свързана с нея. Все още вярвам в нея. Боли ме за глупостите, които се случват там. Харесвам, хората, които са избрали да си вадят хляба в нея.

В училището на дъщеря ми въвеждат униформи

Става въпрос за 35 СОУ град София. Униформите за малките ученици струват 113 лева. Тези за големите 200. Оставям на страна, факта, че избраните униформи са отчайващо грозни. Няма да коментирам и това, че цените са с два и три пъти по-високи от пазарните. Изпратих писмо до директорът с няколко въпроса, които вълнуват не само мен, но и останалите родители.

Най-много държа да знам защо се въвеждат униформи

Веднага след това – кой е избрал фирмата изпълнител и сред колко оферти. Видях се лично с директора и я помолих да не отговаря на мен, да качи информацията на сайта на училището, за да е достъпна за всички. За сега, това не се е случило. Не твърдя, че има злоупотреба, нямам доказателства за това. Просто има информационно затъмнение. А, то ме навежда на мисълта за корупционна практика.

Една система трябва да е достатъчно силна, за да си позволи да провери колко е силна

Системата на образованието отдавна не е. Има всеизвестни проблеми с учебното съдържание. С дисциплината. С насилието. С мотивацията на учителите. С мотивацията на учениците. С отпадащите деца. С липсата на партньорство между учителите и родителите. С взаимните обвинения.

Вие ни пращате гаменчета тук! Какво очаквате да направим с тях?

И дежурния родителски отговор: „За пет пари работа не вършите! И мизерните заплати, дето ви дават, и тях не заслужавате! Който не става за друго, той става учител” Трябва да кажа, че в този спор съм на страната на учителите. Те правят каквото могат в условията, в които са поставени. Или повечето от тях правят каквото могат. И, наистина, в повечето случаи, го правят без подкрепата на родителите.

Но, така не се прави!

Всички са съгласни, че живеем в условия на криза. Всеки ден хора губят работата си. И точно сега, някой се присеща да изнудва родителите с не малки суми. Вчера си говорих с една майка, която каза: „Аз трябва да избирам дали да го пратя на море или да му купя униформа.” Не знам какво ще избере. Но знам, че ще каже доста неприятни неща за хората, които са я накарали да избира. Вероятно ще ги каже пред детето си. После ще очаква от него да ги уважава и да се учи от тях.

А вече ще е накърнила авторитета им

Учителите не са виновни. Не знам дори, дали ръководството е виновно. Не знам дали инициативата не е на най-мъдрото от мъдрите министерства. Знам само, че следващия път, когато учителите излязат да стачкуват, те отново няма да получат подкрепата на обществото. Защото родителите пак ще разпознаят врага в тях.

Заради една инициатива, на която нито и е времето, нито и е мястото, нито и е начина да се случва така.