Сега ще се оправдавам
Помислих, че някой може да помисли, че това да задавам въпроси и после да гледам сеир е подла пиарска врътка. Няма да се правя, че не познавам тези клопки. Но манипулацията е поведение, което не понасям. И никога не бих използвала. Моля да сте сигурни – няма нищо подло или подвеждащо във въпросите. Моите навици са такива – първо се чудя, после формулирам въпрос, когато го мисля достатъчно – понякога намирам и отговор.
Истината винаги е лична
Това е един от преболедуваните ми отговори. Няма универсална истина. Има мой опит, твой опит – моя и твоя истина. И те са въз основа на този опит. Може би никога няма да разбера чуждите истини – не ми е дадено да преживея чуждия опит. Но винаги ще ми е интересно. И наистина бих искала да знам чуждите отговори. Благодаря на тези, които ми ги дават черно на бяло. И благодаря, на тези, които ще ми ги дадат, когато се видим. И благодаря на тези, които никога няма да ми ги кажат, но ще са ги потърсили. И може би, ще са ги намерили.
Сега за края и за началото
Явор каза: „Самата концепция на новото начало е сбъркана – първо е краят и после е началото. И в този смисъл – краят е по-важен от началото.” А, аз продължавам да не съм убедена. Дали първо е края? И това ли слага началото? Този процес, май ми е най-неясен. Кога се срещат края и началото? Кое е първото? И защо? Много ме бива – сядам да пиша отговорите и пак се забивам във въпроси 🙂
Какво знам със сигурност
Сега ми хрумва, че процесът също е личен. Също е въпрос на избор и този избор е продуциран от личен опит. Може краят да е преди началото, може да е бърз, рязък и болезнен. Може новото да идва бавно. Може никога да не дойде. Може да го стартирам днес или утре, може във вторник. Или да е започнало вчера, а аз да не съм разбрала. Но това, което знам със сигурност е, че искам да се случва с лекота.
А новите ми въпроси ще са лекотата!
Спонтанност и креативност 
Такааааа, потривам доволно ръце – ще имам възможност пак да се изявя като (дървен) философ! 🙂
Първия абзац не го разбрах много, затова преминавам към втория.
Думата универсален има няколко значения и нюанси в този контекст и затова може да предизвика двусмислие.
1) Универсална истина – в смисъла на общовалидна в основите си, в дълбочина – ако говорим за такъв вид истина, то има такава – всички лични истини стигат до нея и универсалността й се проявява в това, че е лична.
2) Ако погледнем от друга гледна точка – по-повърхностно на понятието за универсална истина – като едно решение приложимо за всякакви проблеми/въпроси/търсения – то в този смисъл – няма универсална истина.
Разликата в двете гледни точки е дали ‘универсалността’ на истината е погледната откъм повърхността или откъм дълбочината.
За края и началото …
„Дали първо е края? И това ли слага началото? Този процес, май ми е най-неясен. Кога се срещат края и началото? Кое е първото? И защо?“
Тук ми идват на ум два цитата и тъй като много обичам да цитирам неща от Библията, както и разни Дзен дивотии – ще го направя сега, могат да са повод за размисъл:
Mark 2:22 (New American Standard Bible)
„No one puts new wine into old wineskins; otherwise the wine will burst the skins, and the wine is lost and the skins as well; but one puts new wine into fresh wineskins.“
Mark 2:22 (New American Standard Bible)
„За да се научиш трябва да се отучиш“
Дзен поговорка
В заключение – покрепям идеята на последния абзац: важен е процеса, процеса на промяна –
без значение дали ще сложим в него някакви ‘крайъгълни камъни’, с които нашия човешки ум да може по-добре да си обясни нещата и да намали комплексността на самия процес, за да стане по-обхватен и разбираем.
Инжинерната ти мисъл ме съсипва! Аз съм разсеян философ с вкус към риторичните похвати. Като се посъвзема – ще пиша!
Мила, къде видя мисъл у мен 🙂 – чудя се само къде да си наспамя глупостите :)))))
Сетих се за един отговор на „въпроса“ за яйцето и кокошката. Именно, че разбира се, че яйцето е първо, защото пилци се намират от има-няма стотина милиона години, а яйца си има от време оно.
Та това подобно на края и началото, де…
Ще рече – да внимавам какви ги снасям да не се пръкне птеродактилче… така ли 🙂