За чалнатите, дето одят да се терапевтират

Пич, тебе терапевт ти не требе!

–         Пич, тебе терапевт ти не требе! Ай се наковем – утре си като нов! Гарантирам!

–         О, скъпа, терапевтите са за тъпите западняци. Ние тук имаме приятели!

–         Терапиите продължават дълго, а резултатите им винаги са спорни.

–         Аз да не съм луд, бееееееееее! Буквално!

–         Не мога да позволя на хора, по-тъпи от мен да ме анализират!

–         От къде на къде, някакъв очилат змей ще ми казва как да живея!

–         Да си плащам, за да говоря?! Не съм я докарал до там, още има кой да ме слуша!?

–         Терапия ли?! Да заложим на шопинг-терапия, жужи!

Мога да продължа

Мога да продължа, но смисълът, вероятно стана ясен. Това са стандартните реплики, когато стане дума за психотерапия. В България „терапия” все още е мръсна дума. Факт, който, дори хората включили се в такава, предпочитат да крият. Да не се изложим пред комшията, да не реши някой, че съм луд или слаб…

Да признаеш, че се нуждаеш от терапия е победа

Да признаеш, че се нуждаеш от терапия е победа. Над себе си и над нашенския стереотип. Над себе си, защото минава през признанието: „Някъде, бъркам, по дяволите, има бъг в тая система!” Над традицията, щото е по-вероятно околните искрено да те посъветват да отидеш на врачка (да ти развали магията или поне един куршум да ти лее), не и да ти препоръчат специалист. Да тръгнеш на терапия, означава да преодолееш много съпротиви. Лични, и обществени. Проява на своеобразно геройство е!

Кога е време за терапия?

Ако ви минава през ум, че е време, значи е време!

От мен да мине – малко подсказки, но те не изчерпват списъка!

–         Ако прекалявате с работата.

–         Ако прекалявате с нямането на работа.

–         Ако не можете и не можете да изградите връзка.

–         Ако изграждате прекалено много връзки.

–         Ако страдате от безсъние.

–         Ако твърде много спите.

–         Ако всичко, май, ви е наред, но така и не можете да се почувствате спокойни и щастливи.

Терапията задължителна!

„Терапията задължителна! Не посещаването на такава да бъде поставено извън закона! Пътеки по здравна каса!” Наскоро чух тази реплика. (Не я цитирам съвсем точно, май). Беше казана съзнателно иронично. Беше вербализирана от човек, когото много харесвам, човек минал през терапия и канещ се да я практикува. Като я чух, си дадох сметка в каква степен е станала и моя. И, че вече се числя към елитарната секта на миналите през терапия и вярващи в нея. И съм, от тези, дето дишат по-свободно, пак благодарение на нея.

Важно е да кажа, че вярвам в един определен вид терапия

Важно е да кажа, че вярвам в един определен вид терапия. Това малко прозвуча, като „Символ верую”.  Моят терапевтичен метод е психодрамата. Едно от нещата, които смятам да правя в блога е да подредя теоретичните си знания.  Разчитам на проверения журналистически навик: „Ако искаш да разбереш нещо – пиши за него”.  Да видим какво ще се получи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s