Кога сме най-щастливи

Три популярни медии, една тема, един месец, три тези. Без коментар!

„С напредването на възрастта хората стават по – щастливи”

Заглавие от 12.03.2012 на novini.bg

От текста: „Колкото по-остаряват хората, толкова стават по – щастливи, независимо, че здравословното състояние им се влошава.

Това установили британски учени. Според техните изследвания, хората започват да стават щастливи след 45 годишна възраст.” Бонус – снимка на щастливи беловласи хора.

„Хората се чувстват най-щастливи на 45 години”

Заглавие от 12.03.2012  на darik news.

От текста:  „Британски учени са анализирали живота и здравето на повече от десет хиляди души от САЩ и Великобритания, предава БГНЕС. Качеството им на живот било измерено според осем фактора, включително общ здравен статус, психично здраве и социален живот.

Изследванията показали, че щастието е най-голямо след 45 годишна възраст. Това според учените се дължи на намаляване на очакванията от живота, което намалява вероятността от стрес, заради работа или личен живот.”

„Защо сме най-щастливи на 33”

Заглавие от 27.03.2012 на  еdna.bg

От текста:  „Изследователи от Острова са се заели и установили, че почти 70% от хората посочват 33-годишната възраст като най-щастливия период в техния живот.”

„Разбира се, има и такива, за които най-щастливият период е бил училищният или този в университета, но техният брой на фона на останалите участници в експеримента бил минимален.”

Аз съм човек

Любимата ми звезда вече не обича папараците.

Последният концерт на децата. Поредният концерт на децата. Предколеден, задъхан, истински… Всеки път е невероятно да откриеш разликите. Всеки път движенията са по-уверени, по-красиви, по-школувани… всеки път са странно пораснали.  Гледаме, ръкопляскаме, снимаме.

Концертът свърши и драпнахме към сцената, за да ги поздравим и нацелуваме. Марта вървеше пред мен, нейното чедо също беше на сцената. Не съм я питала дали мога да я цитирам, но не вярвам да е против. Обърна се и най-спонтанно изтърси нещо нещо, което се вряза в мен. Подписвам се под него! Каза:

- Мога да твърдя, че съм човек познал щастието!

Човек винаги

Отдавна не съм писала. Още по-отдавна не съм писала на „женски теми”. Под „женски теми” разбирам тези, дето съдържат равни части: сополива сантименталност; дамски сексизъм; вяра в светлото бъдеще и човека по принцип. Много обичам да пиша такива. И доста лесно ми се получава, защото преливам от споменатите тенденции.

Уви  - нямам време. Обаче, никак не ми се иска съвсем да не пиша – затова – ето едни безотговорни и накъсани от мен – вземете си каквото ви трябва. Ако хич не стават – просто ги полейте с хубаво вино

Сутринта си взех кафеено късметче. То твърдеше: „Човек може винаги да бъде щастлив, достатъчно е да се огледа около себе си!” Бях решила, че ще пиша по зададена тема – ще подкрепя тезата на късметчето и ще сътворя нещо наистина бонбонено и жизнеутвърждаващо, в стил „в навечерието на празника и в чест на коледния кич…”

Ама – не се падна правилното късметче, как да си изкривя душата?! Човек наистина може да бъде щастлив, но само ако не се оглежда твърде много около себе си. Айде със здраве! Стискайте палци скоро да ме завладее коледният дух, че това не се търпи

Мисъл за размисъл

Продължавам да се надпреварвам с времето. И продължавам да не успявам да вместя в дните си всичко, с което искам да ги напълня. Научих много неща, но още не съм наясно как да си давам почивка. Дните ми започват рано. Това не винаги ме прави щастлива. Често си мечтая да спя до обяд. И никога не го правя.

Тази ноемврийска сутрин беше нереално красива. С топлия вятър, с падналото ниско небе, с тъмните облаци, със слънцето, което надничащо между сградите. Тази сутрин беше двойно по-хубава, защото по стечение на обстоятелствата излязох от вкъщи, не с едно, а с две малки момиченца. И с двойно повече усмивки.

Видяхме вихрушка. Най-красивият сутрешен спектакъл. Есента се празнуваше и танцуваше. А, аз се сетих за Никос Казандзакис, за Зорба гъркът… Обичам този образ! Обичам тази книга събрала „южното” светоусещане. “Колко просто нещо е щастието: чаша вино, препечено месо, звукът на морето… това се изисква, за да почувстваш, че тук и сега е щастието, събрано в твоето сърце.”

И твърдото убеждение, че: “мъжът не е мъж без капка лудост”. И жената не е. Но, там капките трябва да се две. Мисля. Иначе радостта от живота се изплъзва. И се разтваря в прозата на  ежедневието.

Този хубав човек казваше и нещо от сорта: „Началство, до кога ще пиеш мастило и ще ядеш хартия?!” и…  „Казвам ти, ела да видиш един зелен камък!”

Моля, намерете начин да видите „зелен камък” днес!