Някъде към 16 ч.

Започвам работа в 8 сутринта.  Към 16 часа мозъкът ми вече моли за пощада, хората около мен – също. Тогава на помощ идва Фейсбук.  Това надолу е представителна извъдка статуси, която е поредно доказателство, че не е важно какво ти се случва, а какви са приятелите ти.

Благодаря!

Човек разбира, че е приключил с кариерата си на любовник, когато започне да не се събира в гардероба.

Убий жена – спаси бобър… лисица… норка… нутрия… крокодил…

Не обичам да седя без работа … Без работа, предпочитам да си лежа .

Един филм не може да бъде високо художествен, касов и американски едновременно.

Нашият доктор казва, че всички болести са от малко пиене. Да дойде сега да ми обясни, тая глава що ме боли цял ден.

Напоследък, все се прибирам толкова капнал от умора, че изпълнявам съпружеските си задължения само в брой.

А, ти, „на пазара” ли си?

Колко са важни етикетите?

За едно кратко време прочетох няколко поста посветени на фейсбушките статуси. Пише блогърското братство и не се шегува! Чак подла се почувствах. Щото не съм си направила труда да цъкна там нещо и да ориентирам евентуалните заинтересовани – има ли някой в сърцето ми. Още по-добре – има ли някой в леглото ми.

Как да сме ефективни?

Така де – животът си тече, да не си губим времето в излишно опознаване. Опознатото може и да не ни хареса. Нещата трябва да са ясни –„Кога може да изпием по кафе и може ли да си легнем още тази седмица или ще трябва да чакам до следващата?!”

Защо искаш да ме познаваш?

Ииииииииииии!!! Да се не видят и малоумниците! Като пращаш покана за приятелство на някого – вземи, че му обясни защо! Аз така правя! Малко е обидно да попиташ някого „защо искаш да ме познаваш” и той да каже „хубава си”. Ми – хубава съм. Още известно време ще е така. Ама, по принцип, предпочитам да съм умна. Ще извиняваш, чичко Фройд – обиждам се. И даже се ядосвам. И ставам груба и зла, когато бивам свеждана до симпатичната си муцунка. Още повече беснея, когато някой иска да си говори с мен, пък не може да каже защо. Бе, хора – работя. А, като не работя – уча. А, като не уча – готвя, чистя или простирам. А, като не правя това, правя нещо друго… и си ценя времето.

Къде е бъга?

В мен ли е проблемът? От време на време, някой обиден млад екземпляр ме информира, че ще си умра сама. Като нищо ще се окажат прави тези гневни пророци. Ама имам още известно време преди да легна да умирам… мисля. До тогава смятам спазвам душевна хигиена. И да си пестя времето, като НЕ общувам с хора, неспособни да общуват пълноценно с мен.

Любимо междучасие наречено „Фейсбук”

Този материал е част от щафетата „Защо използвам социалните медии”

Социалната медия, която използвам най-активно е „Фейсбук”.

Не мога да реша

Любопитството проклятие ли е? Или благословия? Ясно е какви неприятни неща може да причини на котките. За справка търсете „Сборник с народни пословици и поговорки”. Ако не ви съкрати живота, то поне ще го усложни до безобразие. Обаче, твърдя и смятам да го твърдя шумно:

Не мързелът, а любопитството движи светът напред!

Да ме прощават мързелите и тяхното аристократично самосъзнание. Човечеството го движат напред любопитните. Колкото по-любопитни, толкова по-добре. И за тях и за човечеството. Щяхме да сме си още по клоните, ако приматите не се бяха зачудили какво ще стане, ако слязат. Нямаше да сме открили, не колелото, топлата вода нямаше да сме открили. Добре, че някой космат праотец воден от любопитството си, отишъл да види какво е това светло нещо дето лумва, като падне светкавица.

Затова и използвам „Фейсбук” – любопитна съм

Като почнем с най-простичкото, но вероятно най-любопитното „човешко любопитство”. Кой какво прави, как го прави, с кого го прави… и продължим с

Любопитството на психолога – защо го прави…

Любопитството на социолога – обществото се променя и „Фейсбук” е една от проявите на тази промяна. И е любопитно да се наблюдава.

И разбира се, разполагам с неизчерпаеми количества от любопитство на журналиста.

И с инстинкта да разпространявам получената информация. Защото, както е известно:

Информацията никога не е в повече

А „Фейсбук” разполага с ресурса да класифицира информация. Простичко е, затова гениално. Има причина приятелите ми да са ми приятели – имаме еднакви нагласи, интереси, отношение към света и хората. Любима част от това отношение е, да му се усмихнеш на живота, да му се зарадваш… да се насладиш на всичко, което предлага – хубава музика, великолепен кадър, интересен текст… или възможността да преодолееш нечие малоумие, като се разбунтуваш или просто му се присмееш…

Всъщност, просто си почивам…

Знам, че много хора не понасят „Фейсбук”, защото потокът информация там ги уморява. За мен той е „любимото междучасие”. Виртуален шумен двор, в който притичвам за по малко на всеки час. Забавлявам се. Виждам приятели и им се радвам. Впечатлявам се от личните им теми или каузите им. Имам възможност да ги подкрепя. Имам възможност да ги чувствам близки. Вълнувам се с тях и с удоволствие научавам тяхното мнение, за нещата, които вълнуват мен.

Но, междучасието току що свърши! Връщам се на работа! До постване!

Фейсбучесто

„Фейсбук” за закуска „Фейсбук” за обяд,

кой ще иска друго,

щом има „Фейсбук” в този свят

Видях, че съм се регистрирала преди година

И, защото, годишнините ме вълнуват, развълнувано отделям 20 минути да разчопля темата. Най-отговорно заявявам, че това разчопляне ще е безотговорно. Който иска, нещо мъдро – да чете Ясен http://yasen.lindeas.com/book/epistemology-of-virtual-social-networks

Що е то…

Та, преди около година – и идея си нямах „що е то „Фейсбук” и има ли почва у нас. Спомням си реакцията, когато на маса попитах едни приятели, за какво говорят. Изумих ги. „Нямаш регистрация!?” Въпросът бе зададен с тон, с който биха ме попитали „Ти си марсианец?!” Бързичко се заеха да поправят грешката ми. Благодаря, за което.

В началото

Много ми хареса моментът, в който, от приятел на приятел – потвърждавах по няколко покани на ден. Бях щастлива да видя профилите на хора загубили се през времето и пространството. Върнаха се хубави спомени и ми беше топличко и приятно. Освен това – шават и се развиват и е интересно да се види как. После, щото броят на приятелите е ограничен, а броят на приятелите във „Фейсбук” още-по, поканите спряха да идват. И аз спрях да влизам.

Есенното броене на пилците

По някое време на есен ме тръшна едно подло вирусче. Потънала в сополи, не можех да работя с настървението, с което ми харесва да работя. И се помотах из дебрите фейсбучести. И взехме, че си станахме близки. От тогава в листа ми има хора, с които не се познавам лично, но са ми интересни и активността им ме радва. Има и много страници и групи. Пак, заради същото.

Що за мания е това

За хипер-социални шматки като мен, мястото е като извор на жива вода. По всяко време някой се вълнува от нещо, прави нещо, забавлява се, ядосва се, радва се, понякога „мръхлее” и държи да го съобщи. По всяко време тече информация, която, не е задължително да ме вълнува, но се радвам, че я има. Радват ме и проявите на гражданска позиция, много ме радват.  Постмодерно общество в действие – голям кеф!

Има и неща, които ме дразнят, „И Асан е ора!”. Ама двайсетте ми минути свършиха! Хубав ден!