То бива, то може!

Днес, 17 април, ден трети от Великден и първи учебен след ваканцията и празниците, за пореден път се убедих, че каквото зло едно училище само си направи, няма кой друг да му го направи! Благодаря на ръководството на 35 СОУ, София за нагледния урок!

Какво чудо е станало?

Тази сутрин пред училището на дъщеря ми имаше спонтанен ученически митинг. Оказа се, че някой е преценил, да не пуска в училището ученици без униформа. Не знам какви точно са били целите на този някой.

Резултатите бяха следните:  големите ученици се бяха събрали на групи и псуваха учителите, а малките оказали се без униформа и без родител, стояха изпъдени на дъжда и плачеха. Малко по-късно децата се организираха и от прозорците започнаха да падат торби. Моето дете на два пъти хвърля униформата си през прозореца, за да могат съучениците и да влязат в сградата.

Искам да знам!

Кой велик ум е решил точно в този ден и точно по този начин да възпитава децата ни!? Кой велик педагог си мисли, че ще създаде позитивно отношение на учениците към системата, като ги гони от училище!? Кой учител може да фантазира, че след подобно изпълнение може да иска или да разчита родителите да подкрепят авторитета му!? Кой родител, принуден да излезе от работа, за да обгрижи невръстното си дете натирено от училище, ще даде такава подкрепа!?

Извинете, коя година сме?

Снощи бях на родителска среща

На нея научих, ни повече, ни по-малко, че ако днес детето ми не е в униформа, няма да го допуснат в училище. Училището е 35-то СОУ „Добри Войников”. Харесвам това училище. Избрах го внимателно сред ред други за дъщеря си. Харесвам и класната и. Смятам, че не просто си върши работата, а я върши с отношение. А, това е рядкост, достойна за уважение и възхищение. Не харесвам да ми извиват ръцете. Оказа се, че не само аз.

Сагата с униформите

Тъжната история с униформите започна миналата пролет.  И от тогава става все по-смешна.  Наред с другото,  забавно е, че едно дамско сако в магазина на фирмата нарочена за изпълнетел, струва 25 лева, а само елечето от униформата на децата 35. Освен това фирмата е полска и доставката се случва 3 месеца след поръчката и даването на капаро. Това, вероятно, е някакъв грандиозен план за интернационално подпомагане икономиката на евросъюза. Аз не мога да го разбера. Пък и не искам!

Защо се налага?

На родителската среща се случи ни повече, ни по малко, това, че родителите взеха решение да обжалват решението на педагогическия съвет в общината. А, докато тече обжалването, заповедта престава да е в сила. Хубавото е, че за сега, никой няма да забрани на чедото ми да влезне в училище. Радва ме фактът, че ще създадем прецедент. Така трябва! Това говори за активна и ангажирана гражданска позиция. Не ме радва насилственото противопоставяне на родители и учители. От него никой няма нужда!

Хайде да правим глупости!

Има едно правило „Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи!”

В случая „Каквото една система сама си направи, никой друг не може да и направи!” Системата, която ми е тема е системата на образованието. Чувствам се свързана с нея. Все още вярвам в нея. Боли ме за глупостите, които се случват там. Харесвам, хората, които са избрали да си вадят хляба в нея.

В училището на дъщеря ми въвеждат униформи

Става въпрос за 35 СОУ град София. Униформите за малките ученици струват 113 лева. Тези за големите 200. Оставям на страна, факта, че избраните униформи са отчайващо грозни. Няма да коментирам и това, че цените са с два и три пъти по-високи от пазарните. Изпратих писмо до директорът с няколко въпроса, които вълнуват не само мен, но и останалите родители.

Най-много държа да знам защо се въвеждат униформи

Веднага след това – кой е избрал фирмата изпълнител и сред колко оферти. Видях се лично с директора и я помолих да не отговаря на мен, да качи информацията на сайта на училището, за да е достъпна за всички. За сега, това не се е случило. Не твърдя, че има злоупотреба, нямам доказателства за това. Просто има информационно затъмнение. А, то ме навежда на мисълта за корупционна практика.

Една система трябва да е достатъчно силна, за да си позволи да провери колко е силна

Системата на образованието отдавна не е. Има всеизвестни проблеми с учебното съдържание. С дисциплината. С насилието. С мотивацията на учителите. С мотивацията на учениците. С отпадащите деца. С липсата на партньорство между учителите и родителите. С взаимните обвинения.

Вие ни пращате гаменчета тук! Какво очаквате да направим с тях?

И дежурния родителски отговор: „За пет пари работа не вършите! И мизерните заплати, дето ви дават, и тях не заслужавате! Който не става за друго, той става учител” Трябва да кажа, че в този спор съм на страната на учителите. Те правят каквото могат в условията, в които са поставени. Или повечето от тях правят каквото могат. И, наистина, в повечето случаи, го правят без подкрепата на родителите.

Но, така не се прави!

Всички са съгласни, че живеем в условия на криза. Всеки ден хора губят работата си. И точно сега, някой се присеща да изнудва родителите с не малки суми. Вчера си говорих с една майка, която каза: „Аз трябва да избирам дали да го пратя на море или да му купя униформа.” Не знам какво ще избере. Но знам, че ще каже доста неприятни неща за хората, които са я накарали да избира. Вероятно ще ги каже пред детето си. После ще очаква от него да ги уважава и да се учи от тях.

А вече ще е накърнила авторитета им

Учителите не са виновни. Не знам дори, дали ръководството е виновно. Не знам дали инициативата не е на най-мъдрото от мъдрите министерства. Знам само, че следващия път, когато учителите излязат да стачкуват, те отново няма да получат подкрепата на обществото. Защото родителите пак ще разпознаят врага в тях.

Заради една инициатива, на която нито и е времето, нито и е мястото, нито и е начина да се случва така.

Потресена съм!

Вземам днес дъщеря си от училище, а тя тича към мен и крещи: “Няма да нося униформааааааааааааа!” Сред общата суматоха и писъци, успявам да разбера за какво става дума, след като учителката ми дава миниатюрно цветно листче. От него научавам дословно: „Униформи 1-4 клас 2010-2011 г. Магазин „Макс Даниели”….” Разбирам, че за 4 броя суичъри – два с дълъг, два с къс ръкав и „тържествено” елече, трябва да отделя скромната сума от 113 лева. Да ги броя на съответната фирма, около половината сума в аванс. Без и идея да имам, за какви точно парцали си троша парите.

Ни дума за това:

Какви са тези униформи?

Кой е взел решението?

Кой, по дяволите, е решил, че блузата, пардон “суичъра” (каква прекрасна българска дума) може да е униформа?

Кой е избрал фирмата и сред колко оферти?

Какво ще се случи, ако откажа да вкарам детето си в калъп?

Защо това важи само за учениците от 1 до 4 клас? Те са какво  – по-глупави, по-лесни за прецакване?… Наред с всичко останало, това е форма на дискриминация!

Как е възможно,

в дни, когато българската образователна система, ден след ден, губи уважението на обществото, някой с подобно дръзновено малоумие да прави подобни глупости?! Нарочно ли се опитва още повече да и навреди?!

Мили хора, това са чедата на поколението, което с облекчение и с удоволствие захвърли своите униформи! Какво очаквате от тях – да приветстват подобна инициатива ли? Да плеснат с ръце и да ви кажат “браво”?

Това са децата, които се надяваме да научим не просто да зубрят, я да мислят! И не просто да мислят, а да мислят самостоятелно и креативно! Като ги вкарате в униформа ли смятате да го постигнете?