Пустите клисурци!

Клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий” се намира в северните склонове на Стара планина, под връх Тодорини кукли, близо до гр. Берковица. Посторен е  през 1240 г., Счита се, че е четвърти по големина и посещение манастир в България. Напълно разрушаван е три пъти. В близък до сегашния си възрожденски стил е възобновен през 1869 г.

Манастирът е мъжки, но в момента го стопанисват монахини от Вардарска Македония. Има хотелска част, обновен е, чист и спретнат. Цялостното усещане е за живо и гостоприемно място. Наоколо има характерните за Балканските туристически обекти кичозни сувенири, но и уникални акценти, които стоплят сърцето. Близките заведения имат добри интериорни хрумки и добра кухня.

Малко бягство

Хубаво нещо са дългите уикенди. Неочакваните тръгвания нанякъде с любими  хора – още по-хубаво. Местата от детстството, зелените камъни, мирисът на смола, огънят на открито, овъгленият хляб, старите вицове… луксът просто да помълчиш с някого и рядкото усещане, че всичко да е наред…

Без да искам си спретнах друг неочакван лукс – фотоапарат без батерии. Има смисъл да не снимаш понякога. Така спомените не се превръщат в албуми, а са живи и различни всеки път когато си ги спомняш. Но, изкушението да публикувам малко от малкото направени снимки е голямо. За да ги стигам по-лесно, когато отново поискам да избягам

„Соколския манастир” или „Ама, ти си била там!”

Не са под път и над път местата, в които затаяваш дъх. Времето спира, за да ти дъде възможност да се насладиш на момента. И, ако изобщо съумееш да се движиш, се движиш на пръсти.

Така се почувствах в „Соколския манастир”.

Дълго се бавих преди да постна снимките – бледнеят безобразно през магията на мястото. За мен храмовете и манастирите имат особен смисъл. Отвъд този смисъл, манастирът е на почти два века. Левски е намирал подслон там. А група четници намират смъртта си.

Манастирът е женски. Жив и действащ. Скоро минал през ремонт. С невероятно красива, видимо поддържана градина. С чешма с девет чучура, строена от Кольо Фичето, със стенописи от Захари Зограф. Намира се по горното течение на Янтра, над Габрово.

Не помнех, че съм била там, докато не влязох в двора. Спомних си ученическата екскурзия, дивите пуберски времена. Малко след като си тръгнахме, позвъни майка ми и попита как сме, къде сме. Аз вдъхновено и разказах. Тя търпеливо изслуша излеанието ми, после каза: „Ама, ти си била там?! Беше малка, явно не помниш!”

Имало едно време, има и до сега в града на люляците

Ловешката крепост е построена през IX – X в.

Каменна стена следва релефа.  Гледката към Балкана и към Осъма е изключително красива.

Селището съществува от древността. В българската история оставя следа предимно по време на Второто българско царство.

Ловешката крепост е последната българска крепост паднала под османския натиск. Легендата твърди, че последният защитник се спуска по таен тунел и става първия хайдутин.

От 2005 „Хисаря” е осветена подобно на „Царевец”. Вероятно, през нощта е красиво, но ми иде да напердаша този, който е плеснал грозната ламаринена конструкция над входа.

Местен жител…

Туристи-досадници…

Любимият кадър

“Етъра” – покриви и чардаци

„Етъра” е уникално място. Но, едва ли, само аз се дразня от прекаленото му комерсиализиране. Затова – гледах нагоре. Над тълпите и касовите бележки. Дано ви хареса този ракурс!

Разходка през времето

… или разходка в Боженци. Публикувам снимките без коментар. Там човек трябва да мълчи, иначе магията може да избяга.

Крушунските водопади… и ние бяхме там

Кой не знае за крушунските водопади?! Кой не е слушал за тях?!

Има защо! Мястото е приказно красиво!

Водата белее заради варовиковите скали.

Социопатът в мен леко се подразни, защото там, убедена съм, имаше повече хора, отколкото на “Витошка” по същото време.

Фотогеничен мъх…

Още по-фотогеничен мъх…

И фотогеничната ми щерка, която твърдеше, че не се опитва да скочи във водата. Аз през цялото време подозирах друго.