Нещо като 42

В едно далечно царство, сред една висока планина, в една непристъпна пещера живеел мъдрецът на мъдреците. Той знаел отговорите на всички въпроси. Но не ги казвал на никого. От една страна, никой не го и питал – царството било прекалено далечно, а планината твърде недостъпна. От друга – старецът бил твърде особен.

За да сме точни, никой и не бил сигурен, че старецът знае отговорите на всички въпроси, но така се говорело. И се говорело упорито.

Сигурно старецат така и щял да си остане неуважен, ако в един хубав ден не се родил най-любознателният принц. Той изчел всички книги, посетил всички училища, учил при всички учители.

Не му стигало. Продължавал да пита, продължавал да иска да знае. Бил на път да досади на всички, тогава някой му казал за мъдреца на мъдреците. Решил принцът да се запознае с него. От него да получи най-истинската мъдрост. Отговорът на отговорите.

Тръгнал. Пътувал дълго, пътувал трудно. Изпокъсъл царските си дрехи, изранил царските си крайници. Накрая стигнал върхът на високата планина и намерил входа на непристъпната пещера. Прекрачил и видял запален огън. Край огъня брадат старец с пръчка ровел в жаравата.

-         Добър ден, Старче, разбрах, че ти си мъдрецът на мъдреците, моля те, предай ми своята мъдрост. Какъв е смисълът на всичко съществуващо?

-         Добър – отвърнал уморено стареца – какво точно искаш да знаеш?

-         Искам да знам защо живеем, защо умираме, защо правим нещата, които правим и не правим тези, които не правим.

-         Хубаво! Виждаш ли тази долина отсреща?

-         Виждам я! Голяма е!

-         Отиди и преброй камъните по нея! После ще ти кажа!

-         Но, долината е голяма, това е невъзможно! И… кои камъни точно да преброя? Колко големи да са? Да броя ли скалите, да броя ли малките камъчета? Да ровя ли надолу или да броя само тези, които се виждат?

-         Върви!

-         Не искам да вървя! Искам отговори!

-         Върви!

42 и други въпроси

Днес е денят на хавлията. Ден, в който чешитите, почитателите на фантастиката и на Дъглас Адамс носят със себе си хавлии навсякъде. Защото, както се знае – хавлията има важно психологическо значение! Винаги и навсякъде! А, в ден като този дава повод за безобидни зевзеклъци. Честит ден на хавлията! Това са шепа набързо събрани цитати от Дъглас Адамс. Най-любимият ми е този с четвъртъка, нищо, че по правило, не разбирам и останалите дни от седмицата!

Никога не съм ги разбирал тези четвъртъци.

Тази планета има – или по-точно имаше – един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни.

“Дори безнадеждното пътуване е по-добро от това да пристигнете тук.”

Въпросът и Отговорът взаимно се изключват. Ако знаеш едното от тях, е невъзможно да узнаеш другото. Невъзможно е и двете неща да се узнаят някога в една и съща Вселена.

Винаги съм вярвал, че шансовете да разберем какво наистина става, са толкова абсурдно нищожни, че е най-разумно да кажем майната му на всичко и постоянно да си намираме работа.

“Боже, Боже, Боже, пази ме от последствията на предишната молитва. Амин.” Това е. Повечето от неприятностите, с които хората се сблъскват през живота си, идат от факта, че забравят втората част.

Всички важни промени са станали, преди да ги има нещата, които е трябвало да се променят, и в последна сметка нещата се оправят от само себе си.

Да обобщим: добре известен е фактът, че онези хора, които ЖЕЛАЯТ да управляват хората, са по правило тъкмо онези, които най-малко са способни да вършат това!

Е, това е вече върхът – каза първата игуана. – Животът е странно нещо – каза втората игуана. – Какъвто си го направиш, такъв ще е – заключи първата и отново потънаха в мълчание.

Действителността често греши.

Времето е химера – каза той. – А времето за обяд – двойно по-голяма.

Леко, лекичко…

Лекота, спонтанност, креативност!

Три любими думи. Три любими теми. Три любими състояния. Или едно? В моята глава се преплитат, като почти нищо друго. Свързани са и не са пълноценни, ако не са в комплект.  Това е 30 минутен опит да мисля целенасочено върху тях.

И, по традиция – въпросите днес, отговорите утре или, когато ги намеря. Ако някой ги открие преди мен – добре дошъл да ми ги съобщи.

Лекота, спонтанност, креативност?

• Универсални ценности ли са тези качества? Или само аз ги поставям на пиедестал?
• Въпрос на избор ли са или въпрос на природа?
• Каква точно е връзката между тях?
• Трябва ли непременно да са „в комплект”?
• Кое от трите е първо? Кое е водещо?
• Могат ли да се култивират?
• Могат ли да вредят?
• Креативността на „прокълнатите поети” има ли общ корен с креативността на инженерите и учените?
• От  какво трябва да се откажеш, за да са сдобиеш с потенциала да виждаш и да правиш нещата различно от мнозинството?
• Наистина ли безбройните методи, които твърдят, че развиват творческото мислене работят?

Алергични ли сте към съветите?

Установявам нещо забавно.

Развила съм непоносимост към рецептите за живот. Към готовите съвети, авторитетните пози и преките послания.

Трябва да си призная, че години наред работих като драскач в дамски и не толкова дамски издания. Ако, не тонове, то, десетки килограми мастило са отишли, за да стигнат до драгия читател мъдри статии от сорта:

„24 начина да прелъстите мъжа си”

Или „42 начина да прелъстите мъжа на приятелката си”

и други още по-мъдри:

„7 прости правила да отървете гардероба си от безпорядъка”

Или „Кога е подходящо да поискате увеличение на заплатата”

Или „Кога е напълно неподходящо да спите с шефа си”

… и още в този типичен стил и дух

Не че искам да кажа нещо лошо за ранното си творчество Беше добре написано, смислено, интересно и забавно. Радвам му се. Още си мисля, че може да е свършило работа на някого. Я, колко повече станаха хората с подредени гардероби… Нищо лошо и за дамските издания. Чета ги. И от сърце се радвам на подобни статии. Разбира се, когато са добре написани, смислени и забавни. Уви, това, все по рядко се случва.

Истината е, че така е лесно

Безобразно лесно е да даваш съвети. Сега съм в период, в който се бунтувам срещу тази захаросана ведрост. Тя никому не върши работа за дълго. Трябва да си напълно празноглава блондинка, за да ти стига тази житейска философия. Втората мозъчна гънка, би попречила да намериш нещо смислено в подобен текст.

Адекватният начин на подкрепа

Минава през разговора, разбирането, емоционалната ангажираност с другия. Затова и в последно време предпочитам да задавам въпроси. Поне отговорите винаги са лични. Не е проблем, че не са съобщени. Признавам, че въпросите са подло нещо. Те неизменно съдържат половината отговор. Или последователността им води на някъде и казва нещо… но… този стил на писане ми е много нов още търся правилната форма.

Алергична към даването на съвети.

Но проявявам  интерес и търпимост към получаването им.

Ако ви се намират съвети – дайте ми ги