Често се губя в ежедневието – работата, актуалните новини, рутинните задачки.
Толкова е по-хубаво, когато си намеря остров.
Или шанс да погледна личностите и общество през по-мъдри и добри очи.
За това интервю на Зигмунд Бауман благодаря на Иван!
Снимката е от интернет, фотографът се подписва с nina.gov.
Ето линк към интервюто http://www.eurozine.com/articles/2004-06-04-bauman-bg.html
Един любим преподавател питаше с усмивка:
„Майката ли прави детето или детето прави майката?!” Да – майката ражда детето. Оформя го като личност. Понякога, дори го оформя добре. Но, преди да има дете – няма майка. В този смисъл, детето прави майката.
Днес ще питам
Обществото ли прави личностите или личностите правят обществото? Аз съм от тези личности, които присвиват очи пренебрежително всеки път, когато някой се оплаче от „тази държава” и „това общество”. Като толкова не ви харесват – вземете ги променете, моля!
Позата на страдалеца
Позата на страдалеца е удобна. Нещо повече – носи удовлетворение. Ето – ти знаеш колко не са наред нещата. Казваш им го! А, те – първо не са способни да те разберат, второ не са способни да те оценят, трето не искат нищо да направят, четвърто…
Руските класици
Обичам руските класици. Обичам и хората, които обичат руските класици – интересни са. Но поради тях ли, поради красивите ни славянски души ли, дълбоко в народопсихологията е заложено, че е достойно да страдаш. Колкото повече страдаш – толкова си по-извисен. Толкова си по-аристократичен. Толкова си по-специален.
Нищо против
Но, ако си недоволен, то постарай се и да си активен. Защото – да ние сме продукт на времето си. Но времето и обществото също са в нашите ръце. И е въпрос на осъзната позиция – дали да си просто недоволен. Или да си недоволен и да поемеш отговорността да променяш нещата, от които си недоволен.
Може би е твърде амбициозно
Не заради друго. Просто, за да поемеш отговорност да промениш около себе си, често се налага да промениш себе си. А това не е лесно. Никак не е лесно да приемеш, че имаш нужда от промяна. Нито да признаеш, че нещо в личностната ти конструкция е „малко сбъркано”. И не е лесно да избереш промяната. И още по-трудно е да извървиш пътя и. Но… оставете обществото на мира! То подлежи на промяна. Но това е въпрос на дълъг процес.
И този процес започва от вас!
„Постмодерната етика”, Зигмунт Бауман
Един любим съвременен философ
За мен „философ”, за света „социолог”. Но, на нивото, на което работи той, границата между философия и социология е доволно размита (почти колкото границата между „Модерност” и „Постмодерност”). Благодарение издателство „ЛИК” и Мария Димитрова, на български има издадени няколко негови книги.
Поглед отгоре
И, има смисъл да бъдат прочетени от всеки, който би искал да погледне „от високо” или смислово и цивилизационно на въпросите отнасящи се до съвременността, социума, обществените и личните взаимоотношения. Не оспорвам практическата стойност на някои от „Маркетинговите бестселъри”, но, твърдя, че са трогателни еднодневки на фона на трудове от такъв калибър. Книгите на Бауман имат онзи, по-особен, и диалогичен, и обобщен поглед, на който е способна само философията.
За непознатата думичка „етика”
Що е то и има ли я? От гръцки „етос — обичай”. От философски – дял от философията, който интерпретира нормите, въпросите и правилата на морала. В рутинен ежедневен смисъл – онова нещо, на което ако те научат, правят живота ти по-труден. Маркетинговите бестселъри рядко я използват. Практическата полза от нея е спорна. Как, обаче да оцелее едно общество, което се опитва да забрави за етиката?
Утвърдените стожери губят значението си
До, времето, което наричаме „съвременност” етиката е била гарантирана от обичаите, религиите, авторитета на старейшините и държавата. Днес, личностите се чувстват все по-свободни от оковите и на религията, и на традицията, и на държавата. Издигат в култ суверенитета си, превръщат го в знаме. Азът е придобил небивали до сега в историята на човечеството размери.
Ще оцелее ли общество?
Как би могло да функционира общество от личности, в което целта на всяка от тях е да превъзхожда другата? Да стане, по-голяма, по-силна, да влияе и да владее възможно най-много от останалите личности. Не искам да преразказвам отговорите на Бауман. Ще кажа само, че в парадигмата, която предлага той – етиката е въпрос на личен избор.
Вроден ли е моралът?
Постмодерната етика не е продукт на предписания и утвърдени правила, а се случва в непрестанния избор: „А, сега как да постъпя?!” И минава през това, че ако искам да бъда разбран и приет – трябва да се постарая да разбера и приема другия. Защото, в крайна сметка не сме толкова различни – мотивите и целите ни си приличат. Човешки са. И той, като мен иска да се утвърди и наложи, но и неговата друга основна цел е да бъде разбран и приет. И може би – обичан. Но, за да постигне това, не му е необходимо да ме владее и подтиска, а просто да ме срещне.
И, общо взето - Апокалипсисът се отлага.
- Ти какво ще направиш, ако спечелиш джакпота?
- Ми… ще си върна дълговете…
- Е, ами останалите?
- Е, останалите ще чакат!
Поредна тото треска тия дни
И поредно ведро обобщение: „може да не е първата, ама няма да е последната”. Ако сте от щастливите хора, дето не носят часовници и не гледат новини, може и да не сте чули, ама джакпота за неделя е около 5 милиона, словом: „пет милиона лева”. Аз, в качеството си на не толкова щастлив човек, който от време на време гледа и чете новини, снощи научих, че има такова животно, като „тото-турист”. Удивително, колко много хора не са научени да, че трябва
Да вярваш да късмета си, но не и да разчиташ на него
Че тото фиша е просто билетче за правото да си помечтаеш. И това билетче не трябва да е по-скъпо от лев-два. Защото, ако надвиши тази сума, се превръща в билетче за бягство от реалността. А, за всяко такова бягство се плаща. Понякога се плаща твърде скъпо. За справка „пирамидите” от началото на прехода и всяка, всяка друга прясна-росна новоизмислена измама. А, измамници – дал Господ! Едва ли остана човек без по-далечен или по-близък роднина изпатил си от „предприемчиви сънародници”.
Впечатлена съм, признавам си
Днес си метнах чедото на репетиция и имах час, час и половина да се помотая и да позяпам витрини. От витрина на витрина – и хоп в един тото-пункт. Направо ме досрамя с моите „лев и пет стотинки”! Хората изтърсваха по четири, осем, дванайсет, двайсет и нам колко си лева… и не бяха малко хората!
Ба, таз криза! Ба, тез сакати волове!
Как да е без ресурс нацията?! То, доста предприемчивост се иска да се излюпиш в събота сутрин. И, вместо просто да се обърнеш на другата страна, да хукнеш към тото. Ама не ми е това проблема. Вбесява ме друго. Вбесява ме сумата. Това са доста пари, бе хора! С тях може да си купите книга, шоколад, сладолед, играчка за детето, цветя за жената… или просто кротко да си се напаоракате и след махмурлука и пречистването, което носи, да вземете решение да промените живота си. Сами, със собствените си сили, знания и предприемчивост.
Късметът е нещо магическо и прекрасно
Той трябва да се предизвиква! Ама, как на тази цена?! Ако влагаш толкова пари, ти не си пробваш късмета, ти правиш финансова операция. Повярвал си! Но, не в шанса, повярвал си, че може да предизвикаш съдбата. И, не, не да я предизвикаш да ти съдейства. А, да я натовариш с отговорността тя да ти реши проблемите. Съдбата няма да ги реши! Ама, ти пред съвестта си ще си чист. Опитал си! Вложил си време и пари! Той, гадния живот е виновен, че си ги изгубил! Нямаш си късмет и това е!
Що е то униформата?
Символ, който е създаден, за да казва:
- Ти си един от многото!
- Не се опитвай да изпъкнеш, това е нежелателно!
- Нещо повече – може да бъде санкционирано!
- Ти принадлежиш на институцията!
- Ти си неин представител!
- Ти си и подчинен!
- Не се налага да мислиш, има кой да го прави вместо теб!
- Просто бъди благодарен, че институцията те е взела под крилото си!
Униформата беше символ, с който израснахме
В щастливите години между девети и десети, различността беше порок. Другомислието се преследваше. Дълбоко в народопсихологията залегна идеята, че да си равен на другите е благо. Защо да е чудно тогава, че скъпият сънародник се научи да се спотайва. Да не проявява инициатива. Да псува само под юргана. Да не ги разбира, тия, дето протестират и дори да ги мрази. Щото, току виж, се намерил, някой да удовлетвори исканията им. И тогава той е прецакан.
И през ум не му идва, че сам се е прецакал
Просто, защото не е свикнал да поема отговорност за себе си. Защото е израснал в униформа. Защото от малък са го научили, че не просто е подчинен на институцията. Тя се грижи за него. Това защо да е лошо!? Тя, тая, държава трябва да се погрижи! Длъжна е! Той и принадлежи!
Къде ти, да се сети, че и държавата му принадлежи, не само той на нея!
Че, е в правото си да иска от нея. Но, не да иска да се погрижи. А, да иска да е държава. Защото, това е единственото и задължение спрямо него. Не да му бъде майка. Не да е готова да му даде социални помощи, а да му създаде условия да се развива. Да му осигури законност и работещи институции.
Униформата възпитава
Да – възпитава да се научиш да си равен. Създава ти измамното усещане за сигурност. Кара те за забравиш, че има по-равни. Прави те безкритичен. Прави те склонен към подчинение. Дава спокойствие, което после поколения наред ти излиза през носа. Защото, ако ти си израснал в униформа, ти се струва абсолютно редно, това да се случи и с децата ти.
Колко голяма е крачката от образовението в униформа до държавата под пагон?
Въпрос е единствено на това, някой да се сети да постави държавата под пагон. Обществените механизми, които ще го позволят са абсолютно същите! Бащицата ще мисли за всичко, държавата ще бъде майка. Ние ще си пасем по тучни поля и ще ни бъде спокойноооооооооо! Това защо да е лошо?!
Аз съм ужасен човек!
Трябва да призная нещо – аз съм ужасен човек! Не давам милостиня на майки с деца! Не подминавам уличен музикант без да се усмихна и без да оставя дребни. Но, никога и под никакъв повод, не давам пари на майка, с дете. Нещо повече, видя ли такава жена – място не мога да си намеря от яд. Първо – насила се спирам да не и се разкрещя. После започвам да се ядосвам!
Ядосвам се!
Ядосвам се първо на себе си, защото просията с деца ме вбесява от години, а до ден днешен, не съм се погрижила да се информирам, на кого и къде трябва да се обадя, за да спре това. Поне, да ги приберат от тротоара тия хора! Да не стоят на дъжда! После започвам да се ядосвам на институциите. Защото, дори да позвъня в полицията или в агенция за защита на детето…
Какво ще стане?!
Дори да успея да докарам авторитетния си тон и да ги накарам да се размърдат – най-много да идат да им проверят документите. И да ги разкарат от този тротоар. Ама, нали, отсрещният е свободен?! И после… Щото, не знам кога да спра, започвам да се ядосвам на обществото, позволило съществуването на такива институции и такива хора.
Да превърнеш чедото си в оръдие на труда…
Не мога да повярвам, че е възможно някой да печели благодарение на детето си. Отказвам да повярвам, че родител би зачертал човешкото в собствената си рожба. Че би я превърнал в предмет, в средство за печелене на пари… Не мога… но се случва. Всеки божи ден се случва! Не мога да ги спра! Това, което мога да направя, е да не казвам:
Браво! На ти тези пари! От това се печели добре! Ела и утре!
Да дадеш пари на просякиня с дете, означава да поощриш една порочна практика. В един по-добър свят, хората ще благоговеят пред децата си. Ще вярват, че децата са суверенни личности, които нищо не им дължат. Ще знаят, че единственото, което могат да очакват от наследниците си, е да им усложнят живота. Че, техен родителски дълг е, не просто, да създадат гнездо, но и да им дадат криле. И някой хубав ден да са щастливи от факта, че децата разперват тези криле и отлитат. Да бършат сълзите си, но да са щастливи, защото са изпълнили дълга си. Да са щастливи, защото, птичето ще се връща… понякога. И ще го прави с удоволствие! Е… ще гоправят с удоволствие, само, ако родителите са се справили с родителството.
Това в някой по-добър свят, Докато живеем в този,
АЗ НЯМА ДА ДАВАМ МИЛОСТИНЯ НА ПРОСЯКИНИ С ДЕЦА!
КАТЕГОРИЧНО ОТКАЗВАМ ДА ГИ ПООЩРЯВАМ!
